Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино (столник)

Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Кантакузино.

Константин Кантакузино е столник и логотет на Влахия. Син на Константин Кантакузино (постелник). Държавник, хуманист, историк, географ, картограф и автор на първата географска карта на Влашко (1700). Приписван му е спорен историографски труд със заглавието „История на Влахия“. ^[1]

След смъртта на Щербан Кантакузино е избран за влашки господар, но отстъпва честта на племенника си Константин Бранковяну. Синът му Стефан Кантакузин е последният влашки господар, преди да започне периода на управление на Влашко от фанариотите. До 1707 г. на практика ръководи външната политика на княжество Влахия, но според официалната версия след конфликт с племенника си се оттегля в имението си. Във външната си политика Константин Кантакузино търси сближение с Руската империя и Свещената Римска империя в противовес на сюзеренитета на Османската империя. ^[2]

Получава солидно образование, включително в Падуанския университет (1667-1669) и най-вече на Апенинския полуостров. Владее перфектно италиански език.

Бележки[редактиране на кода]

↑ Произведението е публикувано анонимно за първи път през 1858 г. от Георги Йоанид (1800-1888), професор в Румънската академия. Второто му издание от 1872 г. е коригирано и редактирано от Михаил Когълничану. Едва през 1901 г. Николае Йорга го приписва на Константин Кантакузино.
↑ Спорна хроника на придворния (д)ворник и велик хроникьор на фанариота Николаос Маврокордатос – Раду Попеску ми приписва свалянето на Константин Бранковяну и убийството на братята му Щербан и Йордаче, наричайки го „стар крадец“. Въобще биографията на Константин Кантакузино е тенденциозно предавана впоследствие, а през XIX век и в контекста на протохронизма.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кантакузен, Константин (историк)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

[1] Произведението е публикувано анонимно за първи път през 1858 г. от Георги Йоанид (1800-1888), професор в Румънската академия. Второто му издание от 1872 г. е коригирано и редактирано от Михаил Когълничану. Едва през 1901 г. Николае Йорга го приписва на Константин Кантакузино.

[2] Спорна хроника на придворния (д)ворник и велик хроникьор на фанариота Николаос Маврокордатос – Раду Попеску ми приписва свалянето на Константин Бранковяну и убийството на братята му Щербан и Йордаче, наричайки го „стар крадец“. Въобще биографията на Константин Кантакузино е тенденциозно предавана впоследствие, а през XIX век и в контекста на протохронизма.

[1]

[2]