ФК Суиндън Таун
ФК Суиндън Таун | ||
---|---|---|
Swindon Town Football Club | ||
![]() Стадион „Каунти Граунд“ | ||
Прозвище | „The Robins“ | |
Основан | 1879 г. | |
Държава | ![]() | |
Стадион | „Каунти Граунд“ | |
Капацитет | 14 700 | |
Собственик | Лий Пауър | |
Президент | Лий Пауър | |
Треньор | Паоло Ди Канио | |
Първенство | Първа футболна лига | |
2019/20 | 1-во (промотиран) | |
Уебсайт | swindontownfc.co.uk | |
Екипи и цветове | ||
ФК Суиндън Таун в Общомедия |
Футболен Клуб Суиндън Таун (на английски: Swindon Town Football Club) е професионален английски футболен отбор. От сезон 2007/2008 се състезават в Първа лига на Англия. Играят домакинските си срещи на стадион Каунти Граунд, Суиндън, с капацитет от 14 700 места.
История[редактиране | редактиране на кода]
1881 – 1945[редактиране | редактиране на кода]
Клубът е основан 1881, а през 1894 придобива професионален статус. Първоначално се присъединява към южната футболна лига, където губи няколко пъти професионалния си статут и се налага да се кандидатира за връщането си в нея. Най-забележителният футболист през ранните години на клуба е Харолд Флеминг, който се състезава през 20-те години на миналия век. Той има 202 гола в 234 мача за Суиндън и 9 мача за Английския национален отбор по футбол. Днес в Суиндън има негова статуя, както и улица носеща неговото име ('Fleming Way').
По време на Втората Световна Война много от играчите постъпват в армията, а Каунти Граунд бил военна база.
1945 – 1979[редактиране | редактиране на кода]
След войната Суиндън се състезава в по-ниските дивизии на Англия, но клубът намира проницателни мениджъри в лицето на Ърни Хънт, Бърт Хийд и Дани Уилямс. През 1969 г. побеждава Арсенал с 3 – 1 на финала За Купата на Лигата, което се оказва и единственото им постижение в турнира в тяхната история. Вкаралият два от головете, Дон Роджърс, е и с основна заслуга за победата над Наполи с 5 – 2 (след два мача) за Англо-италианската купа през 1970.
1980 – 1991[редактиране | редактиране на кода]
Под ръководството на Лу Макари през 1980-те Суиндън се изкачват от Четвърта и Трета английски дивизии и се очаква да стигнат най-високото ниво в първенството, когато Макари напуска и поема Уест Хям Юнайтед. Един от най-добрите му играчи, Освалдо Ардилес заема ролята на играещ треньор. Оси Ардилес започва кариерата си в Суиндън доста успешно, като извежда отбора до успех в плейофите за промоция от Втора Дивизия още през първия си сезон начело на клуба (1989 – 90). Но Суиндън биват обвинени в нарушение на 36 члена от правилата на Лигата (скандал, довел до шестмесечна присъда на тогавашния президент Браян Хилър и пробация за финансовия консултант Винс Фарар) и биват понижени в Трета Дивизия, давайки промоция до Първа Дивизия на Съндърланд и на Транмиър Роувърс до Втора дивизия. След подадената контестация на Суиндън все пак е позволено да остане във Втора дивизия, но отборът едва избягва отпадане през сезон 1990 – 91 и в края му Ардилес напуска, за да отиде в Нюкасъл Юнайтед и да направи място на бившия играч на Тотнъм Хотспър и националния отбор на Англия Глен Ходъл, като играещ треньор.
1991 – 1999[редактиране | редактиране на кода]
Още в първия сезон от създаването на английската Първа дивизия (1992 – 93) Ходъл извежда Суиндън до победа над Лестър Сити в плейофите за промоция, което означава, че за първи път на Каунти Граунд ще се играе футбол от най-горно ниво. Глен Ходъл обаче напуска в посока Челси едва седмици след промоцията на отбора, а неговият асистент Джон Горман не успява да вкара отбора в ритъма на Премиършип. Само офанзивния стил на игра и головете на Ян Ааге Фьортофт радват феновете и отборът отпада от Премиършип със само 5 победи от 42 мача и 100 допуснати гола. На следващата година Суиндън отпада и от Първа Дивизия и Горман бива уволнен, макар и късно за спасение, а на негово място идва 33-годишният играч на Манчестър Сити – Стив МакМеън.
МакМеън доказва, че е кадърен мениджър и спечелва промоция до Първа дивизия през 1996 година. Слаб сезон довежда Суиндън отново на ръба на изпадане и МакМеън е уволнен, за да бъде заместен от бившия нападател на клуба Джими Куин. През сезон 1997 – 98 Куин успява да задържи отбора в дивизията, но клубът е във финансова криза – цената на играта в Премиършип се оказва прекалено висока и Суиндън имат милиони паунда в дългове.
Закупуването на отбора в края на сезон 1999 – 2000 осигурява финансовата стабилност на отбора, но не и спасението им от изпадане във Втора дивизия. Куин е уволнен от новите собственици, които се обръщат към бившия мениджър на Болтън Колин Тод (спечелил промоция до Премиършип през 1997) с желанието да възвърнат предишната слава на тима. Въпреки няколкото нови покупки, Суиндън прави ужасен старт на сезон 2000 – 01 и Тод напуска през ноември, за да стане асистент мениджър в Дарби Каунти. Дотогавашният му асистент Анди Кинг бива временно „повишен“ до позицията на мениджър и успява да спаси Суиндън от второ поредно изпадане.
2000 – 2011[редактиране | редактиране на кода]
Новият директор Дони Дониган уволнява Кинг през сезон 2001 – 02 и на негово място идва Рой Еванс (бивш мениджър на Ливърпул), а за асистент бива назначен Нийл Ръдок. Стилът, наложен от Еванс е приятен за гледане, но не и особено ефективен. Когато Дониган напуска клуба през декември 2001, Еванс също се оттегля от поста и на помощ отново идва Анди Кинг, който успява да закрепи отбора в средата на таблицата. В това време клубът отново има финансови проблеми, но продължава да съществува като професионален.
Сезон 2002/2003 започва с отстраняването на Ръдок от отбора (Ръдок е смятан за наследник на Кинг), но след началните кръгове и лоши резултати в тях, шефовете, а дори и Кинг, започват да търсят нов мениджър с ясното намерение Кинг да остане на някаква длъжност в клуба. Недоволството в клуба бива бързо потушено с най-успешната изобщо покупка на Кинг – Сам Паркин, отбелязал 26 гола в първия си сезон в клуба. Суиндън завършва сезона в челната десетка.
Сезон 2003/2004 е още по-голямо подобрение. Сам Паркин, заедно с бившия играч на Бирмингам Сити и Уотфорд Томи Мууни оформят най-успешния нападателен тандем в дивизията. Двамата вкарват общо над 40 гола във всички състезания, в които вземат участие и помагат на Суиндън да спечели място в плейофите за промоция в Първа дивизия. Промоцията все пак не се осъществява след като Суиндън губят с дузпи от Брайтън, а Мууни напуска отбора, за да подпише с Оксфорд Юнайтед.
Сам Паркин продължава да е най-добрия играч на клуба и в следващия сезон (2004/05), вкарвайки общо над 20 гола във всички състезания. Суиндън завършва в средата на класирането и, логично, Паркин влиза в полезрението на отбори, състезаващи се в Чемпиъншип, като Крю Александра и Уотфорд. Ипсуич Таун подписва с голмайстора за неназована сума. Анди Кинг прави опит да замести дупката, останала след продажбата на най-добрия му играч и купува дуото на К.П.Р. в лицето на Джейми Къртън и Тони Торп. И двамата не успяват да оправдаят очакванията и единствено Рори Фалън вкарва повече от 1 гол от игрално положение – успех за Фалън, който миналия сезон играе под наем в Йоувил Таун.
След четири поредни загуби Анди Кинг е уволнен и е заместен на поста от отговарящия за младежката школа на клуба и бивш нападател на отбора Ифи Онуора, който успява да спаси тимът от изпадане в Лига 2.
След смяна на няколко безуспешни мениджъри, на 26 декември 2008 е назначен Дани Уилсън. Уилсън помага на Суиндън да запази статуса си на тим от Лига 1 и завършва на 15-а позиция през първия си сезон с клуба.
Сезон 2009 – 2010 започва позитивно за клуба и тимът прекарва нова година само на точка от втората позиция, даваща право на директна промоция в Чемпиъншип. В крайна сметка Суиндън Таун завърша сезонът на 5-а позиция и по този начин се изправя в полуфинални плейофи срещу Чарлтън. Двете срещи завършват с разменени победи с по 2 – 1, но тимът на Дани Уилсън надделява над Чарлтън след изпълнение на дузпи (5 – 4). „Червеногръдките“ губят финала на Уембли срещу Милуол с 1 – 0 и остават в третото ниво на английския футбол. След загубеният финал, голмайсторът на Суиндън Били Пайнтър напуска клуба за да се присъедини към Лийдс Юнайтед на свободен трансфер.
Сезон 2010 – 2011 започва с големи надежди за промоция в Чемпиъншип. Реалността обаче се оказва съвсем друга и Суиндън се бори за оцеляване в Лига 1. След 11 поредни мача без победа, на 2 март 2011 Дани Уилсън напуска поста си. За негов заместник е назначен бившият мениджър на Нотингам Форест и Портсмут Пол Харт, но и той не е способен да стабилизира клуба. След поредица лоши резултати, към 23 април 2011 Суиндън Таун е закотвен на последното място в Лига 1 с 38 точки от 43 мача и почти сигурно изпада в Лига 2.
Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]
- Освалдо Ардилес
- Харолд Флеминг
- Глен Ходъл
- Алън Макклъфлин
- Томи Мууни
- Нил Ръдък
- Джон Тролъп
- Сам Паркин
- Мел Нърс
- Франк Бъроуз
- Майкъл Карик
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Swindon Town F.C. в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|