Филип Ванденберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Ванденберг
Псевдоним Филип Ванденберг
Роден Клаус Дитер Валтер
20 септември 1941 г. (78 г.)
Професия писател, изкуствовед, журналист
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1973 -
Жанр исторически роман, криминален роман, биография, документалистика
Съпруга Евелин Ашенвалд (1994- )
Деца Саша
Уебсайт
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Филип Ванденберг (на английски: Philipp Vandenberg) е германски изкуствовед, изследовател, журналист и писател на произведения в жанра исторически роман, исторически криминален трилър и документалистика на археологически теми.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Филип Ванденберг, с рожд. име Клаус-Дитер Валтер, е роден на 20 септември 1941 г. в Бреслау, Германия (сега Вроцлав, Полша), като извънбрачно дете на рецепционистка. До 10-годишна възраст отраства в приемно семейство. Тогава е върнат при родната си майка, която се омъжва за лекар с фамилия Хартел. Не е бил осиновен от втория си баща, не приема неговата фамилия, и е изпратен за 2 години в сиропиталището в Алтьотинг. Завършва през 1963 г. с отличен успех средно образование в монашеско училище в Бургхаузен, където се запалва по историята. Учи история на изкуството и немска филология в Мюнхенския университет. През 1965 г. прави стаж в „Passauer Neue Presse“, който през 1967 г. го назначава за редакционен директор на „Burghauser Anzeigers“. През 1968 г. работи няколко месеца като редактор на новини в мюнхенския ежедневник „Abendzeitung“. В периода 1968-1974 г. работи за седмичното списание „Quick“, а в периода 1974 – 1976 г. е литературен редактор на списание „Playboy“.

Интересът му към писателската кариера започва с разследването на загадъчната смърт на 30 археолози в Египет, която той проучва вземайки една година отпуск. Базирана на този случай е първата му книга „Проклятието на фараоните“, която бързо става световен бестселър. За книги си избира псевдонима Филип Ванденберг, който по-късно през 1986 г. приема официално за свое име.

Следват още успешни книги посветени на Нефертити, Ехнатон, Рамзес и Хатшепсут.

В началото на 80-те години започва да пише художествени исторически и криминални романи с културноисторическата тематика.. Особено популярни стават криминалните му трилъри свързани с Ватикана.

Всички книги на писателя са предшествани от негови сложни проучвания на място. По този начин, произведенията му се характеризират с точните им исторически и географски подробности. Те са преведени на над 30 езика по света и са идадени в над 25 милиона копия.

През 2010 г. романът му „Досието "Голгота” е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Марко Гиртън и Катарина Шютлер.

Филип Ванденберг живее със семейството си в село Байеррейн и Бургхаузен. Той притежава богата колекция от стари книги, антикварна колекция, музей на стари Ролс-Ройси и средновековен замък.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Исторически романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Gladiator (1982)
  • Die Hetäre (1984)
  • Die Pharaonin (1984)
  • Der Pompejaner (1986)
  • Klatscht Beifall, wenn das Stück gut war (1988)
  • Der König von Luxor (2001)
  • Das vergessene Pergament (2006)
  • Die Frau des Seiltänzers (2011)

Криминални романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Pompejaner (1986)
  • Sixtinische Verschwörung (1988)
    Сикстинският заговор, изд. „Литера Прима“ (1995), прев. Михаил Гюлмезов
    Сикстинското съзаклятие, изд. „Емас“ (2012), прев. Ваня Пенева
  • Das Pharao-Komplott (1990)
    Заговорът на фараоните, изд. „Литера Прима“ (2000), прев. Боряна Каменова
  • Das fünfte Evangelium (1993)
    Петото евангелие, изд. „Литера Прима“ (1995), прев. Боряна Каменова
  • Der grüne Skarabäus (1994)
    Зеленият скарабей, изд. „Литера Прима“ (1999), прев. Боряна Каменова
  • Der Fluch des Kopernikus (1996)
  • Der Spiegelmacher (1998)
  • Purpurschatten (1999)
    Пурпурната мафия, изд. „Литера Прима“ (2002), прев. Боряна Каменова
  • Die Akte Golgatha (2003)
    Досието „Голгота“, изд. „Емас“ (2015), прев. Ваня Пенева
  • Das vergessene Pergament (2006)
    Забравеният пергамент, изд. „Емас“ (2009), прев. Ваня Пенева
  • Die achte Sünge (2008)
    Осмият грях, изд. „Емас“ (2010), прев. Ваня Пенева

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Fluch der Pharaonen (1973)
    Проклятието на фараоните : съвременната наука разгадава един вековен мит, изд. „Литера Прима“ (2004), прев. Тончо Стаменов
  • Nofretete, Echnaton und ihre Zeit (1976)
  • Ramses der Große (1977)
  • Auf den Spuren unserer Vergangenheit (1977)
  • Der vergessene Pharao (1978)
  • Das Geheimnis der Orakel (1979)
  • Nero. Kaiser und Gott, Künstler und Narr (1981)
  • Das versunkene Hellas (1984)
  • Cäsar und Kleopatra (1986)
  • Die heimlichen Herrscher (1991)
  • Das Tal. Auf den Spuren der Pharaonen (1992)
  • Der Schatz des Priamos. Wie Heinrich Schliemann sein Troja erfand (1995)
    Съкровището на Приам, изд. „Литера Прима“ (1998), прев. Боряна Каменова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 Die Akte Golgatha

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]