Филота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филота.

Филота (на старогръцки: Φιλώτας) е пълководец на македонския цар Александър Велики.

Филота произхижда от висша македонска фамилия. Той е най-голямият син на пълководеца Парменион и брат на Никанор и Хектор. Сестра му се омъжва за военачалниците Атал (враг на Александър) и Коин. Филота не е в кръга на младежките приятели (syntrophoi) на принц Александър, а другар на Аминта IV, изместеният от властта от Филип II. През 336 пр.н.е. той е назован за свидетел на Филип II, когато Александър е изгонен от двора по времето на Пиксодар-аферата. Вероятно Филота служи като информант на стария цар Филип II за действията на Александър.

В началото на похода на Александър в Азия, той е командир. През 332/331 пр.н.е. той е в Египет и разказва на метресата си Антигона, че голямите успехи на Александър против персийците се дължат само на него и баща му и че без него царят е нищо, като дете. На свой ред Антигона разказва това на Кратер, който докладва на Александър. В Египет умира брат му Хектор и е погребан с всичките военни почести. В битката при Гавгамела през 331 пр.н.е. Филота е първият офицер на хетайри конницата. Заедно с Леонат той завладява град Газа след обсада месеци наред. През есента 330 пр.н.е. умира брат му Никанор и Филота получава нареждането от Александър да се грижи за погрбението на брат си в провинция Арея, а войската продължила по-нататък. Така Филота е за кратко също, както баща му, извън главния щаб.

Филота се присъединява към войската, когато тя е на лагер във Фрада (днес Фарах), столицата на провинция Дрангиана. Там той получава съобщение от войника Кебалин за заговор на множество войни около Димн, който планира убийството на царя. Филота не съобщава това на царя, въпреки че като главен офицер има два пъти дневно достъп до него. Тогава Кебалин успява да влезе при царя и му разказва. Веднага всички смятат, че Филота също е замесен. Офицерите Кратер и Хефестион, както и зет му Коин и други офицери, които не го харесват заради неговата арогантност, застават срещу него. Александър изисква пред състоялия се процес пред войсковото събрание неговото смъртно наказание. След мъчения той се признава за виновен и казва, че баща му също е замесен. Той е екзекутиран чрез копие или чрез хвърляне на камъни. Малко след това баща му е убит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Плутарх, Alexander 26, 48-49
  • Ариан, Anabasis 3.26.1
  • Ernst Badian, Conspiracies. In: A. B. Bosworth, E. J. Baynham: Alexander the Great in Fact and Fiction. Oxford 2000, S. 50–95, S. 64ff.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония