Филотей Вриениос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филотеос Вриениос
Φιλόθεος Βρυέννιος
гръцки духовник

Роден
Починал
Халки, Османска империя

Религия Православие
Образование Халкинска семинария

Филотей Вриениос (на гръцки: Φιλόθεος Βρυέννιος) е гръцки духовник, серски (1875 - 1877) и никомидийски митрополит (1877 - 1910) на Цариградската патриаршия, известен като откривател на раннохристиянското съчинение Дидахе в 1873 година. Освен това Филотеос е директор на Семинарията на Халки, директор на Великата народна школа и член на Светия Синод (1877-1884, 1894-1896, 1904-1910).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в бедно семейство в 1833 година със светското име Теодорос (Θεόδωρος) в цариградския квартал Татавла.[1] Фамилията му е неизвестна. Получава началното си образование в местните училища. Тъй като родителите му нямат необходимите средства, за да може той да продължи образованието си, Теодорос е принуден да пее в църквата „Свети Димитър“ в Татавла. Теодорос е взет под опеката на митрополит Йоаким Кизически, с чието съдействието е приет в Семинарията на остров Халки. Ръкоположен е за дякон и получава духовното име Филотей. Тъй като се отличава в учението получава от директора на училището Константин Ставруполски (Типалдос) и епитета Вриениос. След като се дипломира от семинарията през 1856 година, получава стипендия от Георгиос Зафирис и заминава за Германия, където продължава своето богословско и философско образование в университетите в Лайпциг, Берлин и Мюнхен.

Директор на Семинарията на Халки[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1861 г. той е поканен от своя ментор митрополит Йоаким, вече константинополски патриарх, и е назначен за професор по църковна история, херменевтика и други богословски предмети в Семинарията на Халки. През 1863 г. е ръкоположен за свещеник и архимандрит и оглавява Семинарията, тъй като Типалдос се пенсионира поради старост. Вриениос е начело на „либералната“ партия, която се противопоставя на консерваторите, начело с Типалдос. През септември 1867 година подава оставка като директор на Семинарията.

Директор на Великата народна школа[редактиране | редактиране на кода]

През 1867 г., когато Григорий VI (1867 - 1871) заема вселенския престол за втори път, Филотей е назначен за учител и директор на Великата народна школа във Фенер и управлява училището 7 години. По време на неговия мандат там е удостоен от гръцкото правителство със златен кръст на Ордена на Спасителя. Работи като член на Централната комисия по образование, заместник-председател на Асоциацията за семинарно образование и куратор на Централната семинария. През 1872 г. участва в работата на Местния събора, който се занимава с проблема с българската църква. През август 1875 г. заедно с архимандрит Йоан Анастасиадис и дякон Филарет Вафидис представлява Вселенската патриаршия на икуменическата конференция, проведена в Бон.

Серски митрополит[редактиране | редактиране на кода]

Когато той се връща от Германия, патриарх Йоаким II, го кара да стане серски митрополит, тъй като катедрата се нуждае от човек познаващ добре български и турски. Филотей отказва, но по-късно приема след уверение, че скоро ще бъде преназначен на някоя от „старите“ митрополии и на 8 август 1875 г. е избран за митрополит на Сяр.[2] Ръкоположен е на 31 август 1875 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ от патриарх Йоаким II в съслужение с митрополитите Никодим Кизически, Калиник Халкидонски, Кесарий Писидийски, Йоаким Лемноски, Антим Белградски и Герман Коски.

След смъртта на митрополит Дионисий Никомидийски на 21 август 1877 г., на 24 август Филотеос, с подкрепата на Георгиос Зафирис, е избран от Светия синод в Халки за никомидийски митрополит. Филотей остава в Цариград като член на Светия Синод от октомври 1877 до октомври 1884 г. и играе важна роля в първата фаза на въпроса за Прономията на Вселенската патриаршия.

Никомидийски митрополит[редактиране | редактиране на кода]

През март 1880 г. заедно с митрополит Герасим Филаделфийски и юриста Александрос Наум е изпратен в Букурещ като представители на православните патриаршии на Изтока (Константинопол, Йерусалим, Александрия и Антиохия) и автокефалните църкви за дискусии с румънското правителство относно съдбата манастирските имоти, конфискувани през 1862 г. от Александру Йоан Куза. През същата година му е присъдена докторска степен по теология от Атинския университет, а през 1884 г. е удостоен със същата степен от Единбургския университет. През 1896 г. той заминава за Москва заедно с Василий Анхиалски, където той представлява Вселенската патриаршия на коронацията на цар Николай II.

Участва в работата на Светия синод (1877-1884; 1894-1896; 1904-1910) и е председател на Централната образователна комисия на Патриаршията, както и регистратор на Регистъра на Семинарията на Халки. При конфликта между поддръжниците и противниците на патриарх Йоаким III Филотей първоначално е яростен антийоакимист, но по-късно променя отношението към Йоаким III по време на втория му патриархат (1901 – 1912).

Филотей внимателно ръководи организацията на митрополията, създава и възстановява църкви и училища. Възстановява сградата на митрополията, разположена до катедралната църква. В задачата си да подкрепя образователните институции в региона на Никомидия, Филотей е подпомогнат в голяма степен от Георгиос Зафирис, който дарява 600 османски лири за построяването на училище.

През 1910 година Филотей подаде оставка като митрополит поради напреднала възраст и увреждане на зрението. Оттегля се в Семинарията на Халки с титлата доживотен почетен президент на Регистъра на училището, но не прекратява писмовната си дейност. Умира на 5 (18) ноември 1917 г. на възраст от 85 години в Семинарията на Халки и е погребан двора на училището. Днес мощите му се съхраняват в гроб зад църквата на училището с мраморен кръст, направен от самия него на младини, докато работи при Христофис Пасхалидис.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Филотей става известен на Запад с публикациите си на два важни раннохристиянски документа от ръкопис, който той открива в 1873 г. в Йерусалимския манастир на Божи гроб в гръцкия квартал на Цариград. Ръкописът съдържа:

  • Синопсис на Стария и Новия Завет от Йоан Златоуст;
  • Посланието на Варнава;
  • Първото послание на Климент до коринтяните;
  • Второто послание на Климент до коринтяните;
  • Учението на 12те апостоли (Дидахе);
  • Писмо от Мария от Касоболи;
  • 12 послания на Псевдо-Игнатий;[3]

Посланията са публикувани през 1875 година, а Дидахе в 1883 година,[4] като и в двете публикации Филотеос прави ценни бележки. В 1882 година патриарх Йоаким III и Светия Синод възлагат на Филотей да отговори на енцикликата на папа Лъв XIII и Филотей публикува серия статии в списанието на Патриаршията „Еклисастики Алития“, които по-късно са събрани в книга. Филотей е автор и на много други статии.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Νικομηδείας κυρός Φιλόθεος. (1833-1917). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
  2. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´. // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 530.
  3. Schaff, Philip. The New Schaff-Herzog Encyclopedia of Religious Knowledge, Vol. II: Basilica - Chambers. Christian Classics Ethereal Library. Посетен на 3 декември 2013 г.
  4. Bryennios, Philotheos, Metropolitan. Teaching of the Twelve Apostles: recently discovered and published by Philotheos Bryennios, Metropolitan of Nicomedia (1884). Transl. and Ed. by Prof. Roswell D. Hitchcock and Prof. Francis Brown. New York, Scribner, 1884. Посетен на 3 декември 2013 г.
  5. Σταματόπουλος, Δημήτριος. Φιλόθεος Νικομηδείας. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 2002. Посетен на 3 декември 2013 г.
Неофит серски митрополит
(8 август 1875 – 24 август 1877)
Григорий
Дионисий никомидийски митрополит
(24 август 1877 – 25 ноември 1910)
Александър
     Портал „Македония“         Портал „Македония