Фолкер Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фолкер Браун
Volker Braun
Volker Braun.jpg
Фолкер Браун през декември 1981 г.
Роден 7 май 1939 г. (79 г.)
Професия поет, белетрист, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Уебсайт Страница в IMDb
Фолкер Браун в Общомедия

Фолкер Браун (на немски: Volker Braun) е германски поет, белетрист и драматург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 май 1939 г. в Дрезден. След като сменя много професии – печатар, подземен строителен работник, машинист, – Фолкер Браун следва философия в Лайпциг.

През 1965 г. публикува първата си стихосбирка „Провокация към себе си“ (1965) и става драматург в Брехтовия театър Берлинер ансамбъл. Следват стихосбирката „Временно“ (1966) и книгата „Обявяване на война“ (1967) – стихове за Виетнам със снимки. Днешният ден като пресечна точка между миналото и бъдещето поетът разглежда в стихосбирката „Ние, а не те“ [1] (1970), която му донася литературната награда на Министерството на културата на ГДР Хайнрих Хайне (1971). И следващите му поетически книги – „Против симетричния свят“ (1974) и „Трениране на изправения вървеж“ (1979) – имат за тема мирния труд и радостта от живота, любовта, волното единство с природата, за да се ускори по този начин мечтаното „настъпване на бъдещето“.

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

В ранните си стихове Фолкер Браун се изявява като хронист и първопроходец за своето поколение – творбите му, изпълнени с жаргона на строителните площадки и пресъздаващи света на модерната техника, намират широк отзвук, особено сред младежта. Духът на поезията му, творчески сродна с лириката на Владимир Маяковски и Бертолт Брехт, изразява богат и противоречив житейски опит: тя е полемична към всичко назадничаво и пошло, с което често влиза в противоречие с официалните норми на живот в ГДР.

ГДР и ФРГ[редактиране | редактиране на кода]

Фолкер Браун, режисьорката Рут Бергхаус и скулпторът Виланд Фьорстер през 1981 г. в Берлин

През 1976 г. Фолкер Браун подписва протест срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и е подложен на непрекъснат натиск от службите на Държавна сигурност. В 1982 г. поетът напуска Съюза на писателите в ГДР. Все пак успява да издаде книгата си с поезия „Бавно хрущящо утро“ (1987).

След политическата промяна в Германия през 1989 г. Фолкер Браун публикува стихосбирките „Прусия – градина на удоволствията“ (1996), „Тумулус“ (1999) и „За красивите смехории“ (2005). Поетът се установява да живее в Берлин.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Фолкер Браун е отличено още с наградата на Берлинската академия на изкуствата Хайнрих Ман (1980), наградата Лесинг (1981), Бременската литературна награда (1986), Националната награда на ГДР“ (1988), Берлинската литературна награда (1989), наградата Фридрих Шилер на провинция Баден-Вюртемберг (1992), Наградата на немската критика (1996), наградата Ханс Ерих Носак и престижната награда Георг Бюхнер (2000). Поетът е член на Берлинската академия на изкуствата, на Саксонската академия на изкуствата, на Немската академия за изобразителни изкуства във Франкфурт на Майн и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Фолкер Браун изнася лекции по поетика в университетите на Хайделберг, Цюрих и Касел.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Фолкер Браун през октомври 2006 г.
  • Die Kipper, Drama, 1965
  • Mink, Fragment, 1965
  • Provokation für mich, Lyrik, 1965
  • Vorläufiges, Lyrik, 1966
  • KriegsErklärung, 1967
  • Schmitten, Schauspiel, 1969/1978
  • Lenins Tod, Drama, 1970
  • Wir und nicht sie, Lyrik, 1970
  • Das ungezwungne Leben Kasts, Drei Berichte, 1972
  • Gedichte, 1972
  • Hinze und Kunze, Schauspiel, 1967
  • Tinka, Schauspiel, 1972/1973
  • Gegen die symmetrische Welt, Lyrik, 1974
  • Es genügt nicht die einfache Wahrheit, Notate, 1975
  • Guevara oder Der Sonnenstaat, Schauspiel, 1975
  • Großer Frieden, Schauspiel, 1976
  • Unvollendete Geschichte, Erzählung, 1977
  • Training des aufrechten Gangs, Lyrik, 1976
  • Gedichte, 1977
Още е рано, вече е късно, [Сб. стихотворения], изд.: Народна култура, София (1986), прев. Ивета Милева
  • Simplex Deutsch. Szenen über die Unmündigkeit, 1978
  • Dmitri, Schauspiel, 1980
  • Verfahren Prometheus, 1982
  • Stücke, 1983
  • Guevara oder der Sonnenstaat, 1984
  • Hinze-Kunze-Roman, Roman, 1985
  • Die Übergangsgesellschaft, Komödie, 1987
  • Langsamer knirschender Morgen, Lyrik, 1987
  • Verheerende Folgen mangelnden Anscheins innerbetrieblicher Demokratie, Schriften, 1988
  • Transit Europa (nach Anna Seghers), Schauspiel, 1988
  • Gesammelte Stücke, 2 Bände, 1989
  • Texte in zeitlicher Folge, 10 Bände, 1989-1993
  • Bodenloser Satz, Prosa, 1990
  • Der Stoff zum Leben 1-3, Gedichte, 1990
  • Iphigenie in Freiheit, 1992
  • Böhmen am Meer, Ein Stück, 1992
  • Iphigenie in Freiheit, 1992
„За красивите смехории“ (2005)
  • Der Wendehals, Eine Unterhaltung, 1995
  • Das Nichtgelebte, Erzählung, 1995
  • Lustgarten, Preußen, Ausgewählte Gedichte, 1996
  • Die vier Werkzeugmacher, Prosa, 1996
  • Die Unvollendete Geschichte und ihr Ende, 1998
  • Wir befinden uns soweit wohl. Wir sind erst einmal am Ende, Aufsätze, 1998
  • Tumulus, Gedichte, 1999
  • Trotzdestonichts oder Der Wendehals, 2000
  • Das Wirklichgewollte, 2000
  • Die Verhältnisse zerbrechen. Rede zur Verleihung des Georg-Büchner-Preises, 2000
  • Limes. Marc Aurel, Drama, 2000
  • Das unbesetzte Gebiet, Historische Erzählung, 2004
  • Der berüchtigte Christian Sporn. Der andere Woyzeck, Zwei Erzählungen, 2004
  • Was wollt ihr denn, Theaterstück, 2005
  • Auf die schönen Possen, Gedichte, 2005
  • Das Mittagsmahl, Erzählung, 2007
  • Machwerk oder Das Schichtbuch des Flick von Lauchhammer, Ein Schelmenstück, 2008
  • Werktage I, Arbeitsbuch 1977-1989, 2009
  • Kassensturz – Volker Braun und Zeitgenossen, 2010
  • Die hellen Haufen, Erzählung, 2011
  • Demos, Die Griechen / Putzfrauen, 2015
  • Handbuch der Unbehausten, Neue Gedichte, 2016

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]