Формална логическа грешка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Във философията, логиката и реториката като формална логическа грешка се означават такъв тип аргументи, чиято логическа форма е всякога невалидна. По това формалните грешки се отличават от неформалните логически грешки, които са погрешни поради нелогичното си съдържание. Това в известна степен отразява разликата и между дедуктивните и недедуктивни подходи към аргументирането: обичайно формалните грешки се получават в дедуктивен контекст, докато неформалните – в индуктивен. Това правило има изключения.[1][2]

Видове грешки[редактиране | редактиране на кода]

Потвърждаване на следствието[редактиране | редактиране на кода]

Разсъждение със следната форма е невалидно:

  1. Ако А е вярно, то В е вярно.
  2. В е вярно.
  3. Следователно А е вярно.

Например:

  1. Ако лампата е счупена, тя не свети.
  2. Лампата не свети.
  3. Следователно лампата е счупена.

Следствието е логически невалидно, тъй като лампата може да не свети по друга причина – например, защото не е включена в контакта.

Отричане на предпоставката[редактиране | редактиране на кода]

Друга типична грешка е:

  1. Ако А е вярно, то и В е вярно.
  2. А е грешно.
  3. Следователно В е грешно.

Следствието е невалидно, тъй като В може да е вярно, дори и когато предпоставката А е грешна. Например:

  1. Ако нещо е слон, то е животно.
  2. Иван не е слон.
  3. Следователно Иван не е животно.

Потвърждаване на дизюнкция[редактиране | редактиране на кода]

Потвърждаване на дизюнкцията е логическа грешка, която се появява, когато дизюнкцията от погрешно се приеме за изключваща дизюнкция.

  1. А е вярно или В е вярно.
  2. В е вярно.
  3. Следователно, А не е вярно.

Например,

  1. Времето е такова, че духа вятър или е слънчево.
  2. Духа вятър.
  3. Следователно не е слънчево.

Разсъждението е невалидно, тъй като първото твърдение не изключва ситуацията, в която едновременно духа вятър и е слънчево.

Забележка: Грешката е валидна, само дизюнкцията се използва в неизключващ смисъл. Ако горното твърдение беше „Или духа вятър, или е слънчево“, тогава аргументът щеше да е валиден.

Отричане на конюнкция[редактиране | редактиране на кода]

Грешката „Отричане на конюнкция“ има следната форма:

  1. Не е вярно, че А и В са едновременно верни.
  2. В е грешно.
  3. Следвателно А е вярно.

Изводът е логически невалиден, тъй като А може също да е грешно. Тогава твърдението „А и В са едновременно верни“ е грешно, а неговото отрицание „Не е вярно, че А и В са едновременно верни“ е вярно.

Например:

  1. Не е вярно, че Иван може да е едновременно в София и в Ямбол.
  2. Иван не е в Ямбол.
  3. Следователно Иван е в София.

Изводът е некоректен, защото Иван може да бъде и в трети град.

Грешката се свежда до „потвърждаване на дизюнкция“, ако приложим закона на Де Морган над твърдението: „Не е вярно, че А и В са едновременно верни.“ и получим еквивалентното „А е грешно или В е грешно“.

Неразпределено средно[редактиране | редактиране на кода]

Логическата грешка се получава, когато медиаторът в силогизъм не е разпределен към никоя от предпоставките.

  1. Всички елементи от тип A са и от тип B.
  2. X e от тип B.
  3. Следователно Х е от тип А.

Например:

  1. Всички хора са бозайници.
  2. Мария е бозайник.
  3. Следователно, Мария е човек.

Разсъждението е невалидно, тъй като не е задължително Мария да е човек – тя може да е, например, маймуна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Audi, R. (Ред.). (1995). The Cambridge Dictionary of Philosophy. В: Curtis, G.N. (n.d.). Formal Fallacy. [HTML] Посетен на 14 декември 2012 г.
  • Dowden, B. (2010). Fallacies. Посетен на 14 декември 2012 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) The Fallacy Files – таксономия на логическите грешки, обяснения и примери