Франсиско Колоане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсиско Колоане
Франсиско Колоане и Марио Урибе
Франсиско Колоане и Марио Урибе
Роден 19 юли 1910 г.
Починал 5 август 2002 г. (92 г.)
Професия писател
Националност  Чили
Активен период 1935 – 2005
Жанр драма, мемоари
Награди Савалер на Орден „Габриела Мистрал“ за заслуги в областта на образованието и културата, Чили Кавалер на Френския орден на изкуството
Националната награда за литература на Чили (1964)
Съпруга Мануела Силва (1932 – 1944)
Елиана Санчес (1944 – ?)
Деца 1 (първи брак), 2 (втори брак)
Уебсайт
Франсиско Колоане в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Франсиско Колоане (на испански: Francisco Coloane) е чилийски писател на произведения в жанра драма и мемоари.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско Колоане Карденас е роден на 19 юли 1910 г. в Кемчи, архипелаг Чилое, Чили, в семейство на капитан на търговски кораби. Учи в католическата гимназия в Акуд и завършва на средното си образование в салезианския колеж в Пунта Аренас.

Започва трудовата си дейност като продавач на въглища още докато учи, като по същото време и започва да пише за регионалната преса. През 1929 г. е нает като стажант-чирак в ранчо за добитък в Огнена земя. През 1933 г. пътува с учебния кораб „Генерал Бакедано“. После работи като чиновник във военноморските сили на Чили и в петролните експедиции в провинция Магалянес. Опитът и впечатленията от преживяванията си отразява в творбите си, основно ситуирани в южния край на Южна Америка. Заедно с работа си е и репортер на вестник в Сантяго.

През по-голямата част от живота си е бил активен член на Комунистическата партия на Чили. В периода 1962 – 1964 г. живее в Пекин и работи за испаноезичното маоистко списание „China Reconstruye“. По времето на режима на Пиночет не е бил репресиран.

Литературната кариера на Франсиско започва през 1935 г. с разказа „Кучета, коне и хора“ и завършва през 2001 г. със създаването на романа „Naufragios“ (Корабокрушение).

През 1941 г. са издадени първите му книги – сборникът с разкази „Нос Хорн“ и романът El último grumete de la Baquedano” (Последният юнга на Бакедано). Други известни творби включват сборникът му с разкази „Огнена земя“ и романа „El Camino de la ballena“ (Пътят на китовете).

Разказът му „Нос Хорн“ е екранизиран през 1956 г. По сборникът му „Огнена земя“, режисьорът Мигел Литин снима филма „Tierra del Fuego“ през 2000 година.

През 1964 г. писателят е удостоен с Националната награда за литература на Чили. През 1997 г. е награден с държавна награда Орден за литература и изкуство на Френската република, където печели значителна известност за своята работа през 90-те години.

Той е голям любител на природата. През 1947 г. участва в чилийската антарктическа експедиция. През 1967 г. той и Евгений Евтушенко пътуват из Патагония и Огнена земя. Обичайки да плува, той отпразнува 89-ия си рожден ден, плувайки в ледените води на Тихия океан.

Франсиско Колоане умира на 5 август 2002 г.в Сантяго, Чили.

След смъртта му чилийското правителство го признава за значима централна фигура на чилийската литература от 20 век. Родната му къща в Кемчи е превърната в музей, който е открит през 2010 г. в чест на 100 години от рождението му.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Франсиско Колоане в Кемчи
  • Cabo de Hornos (1941) – разкази
    Нос Хорн, изд.: „Народна младеж“, София (1970), прев. Цветан Георгиев
    Нос Хорн в „Латиноамерикански морски новели“, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1977), прев. Борис Христов
  • El último grumete de la Baquedano (1941)
  • La Tierra del Fuego se apagó (1945)
  • Golfo de Penas (1945)
  • Los Conquistadores de la Antártida (1945)
  • Tierra del Fuego (1956) – разкази
    Огнена земя, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Роза Самуилова, Калина Цанева
  • Viaje al Este (1958)
  • El Camino de la ballena (1962)
  • El témpano de Kanasaca у otros cuentos (1968)
  • El Chilote Otey y otros relatos (1971)
  • Rastros del Guanaco Blanco (1980)
  • Crónicas de la India (1983)
  • El Corazón del Témpano (1991)
  • Velero Anclado (1995)
  • Cuentos completos (1999) – сборник
  • Los pasos del hombre (2000) – автобиография
  • Naufragios (2001)
  • Papeles recortados (2004) – посмъртно
  • Última carta (2005) – посмъртно

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1944 Romance de medio siglo
  • 1947 Si mis campos hablaran
  • 1955 La Tierra del Fuego se apaga
  • 1956 Cabo de Hornos
  • 1983 El Último Grumete
  • 2000 Tierra del fuego

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francisco Coloane“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература