Франц Салватор Австрийски-Тоскана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерцхерцог Франц Салватор
Ерцхерцог Франц Салватор, 1909
Герб
Франц Салватор с Мария Валерия

Франц Салватор Мария Йозеф Фердинанд Карл Леополд Антон фон Падуа Йохан Баптист Януариус Алойз Гонзага Раниер Бенедикт Австрийски-Тоскана (на немски: Franz Salvator Maria Joseph Ferdinand Karl Leopold Anton von Padua Johann Baptist Januarius Aloys Gonzaga Ranier Benedikt von Österreich-Toskana; * 21 август 1866 в Алтмюнстер, Австрия; † 20 април 1939 във Виена) от фамилията Хабсбург-Лотаринги е ерцхерцог на Австрия и принц на Тоскана и кастелан на Валзе, Австрия.[1]

Той е вторият син (от десет деца) на ерцхерцог Карл Салватор Австрийски-Тоскана (1839 – 1892), принц на Тоскана, и съпругата му принцеса Мария Имакулата от Неапол-Сицилия (1844 – 1899) от двете Сицилии, дъщеря на крал Фердинанд II (1810 – 1859) и австрийската ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска (1816 – 1867). Внук е на великия херцог на Тоскана Леополд II (1797 – 1870) и принцеса Мария Антония от Неапол-Сицилия (1814 – 1898).

Големият му брат Леополд Салватор Австрийски-Тоскана (1863 – 1931) се жени 1889 г. за инфанта Бланка Испанска (1868 – 1949).

Франц Салватор следва в „Терезианската академия“ и след това през 1881 г. става лейтенант в австрийската войска, през 1895 г. той е в кавалерията и през 1911 г. става генерал на кавалерията и командант във Виена. През Първата световна война Франц Салватор е генерал-инспектор на санитарното обслужване.[2]

През 1884 г. Франц Салватор става рицар на австрийския Орден на Златното руно. Той е погребан със съпругите му в замък Валзе.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Франц Салватор Австрийски-Тоскана се жени на 31 юли 1890 г. в Ишъл за третата си братовчедка за ерцхерцогиня Мария Валерия Австрийска (* 22 април 1868 в Буда, Унгария; † 6 септември 1924 в дворец Валзе, Австрия) от династията Хабсбург-Лотаринги, третата дъщеря на император Франц Йосиф I от Австрия-Унгария (1830 – 1916) и императрица Елизабет (Сиси) Баварска (1837 – 1898).[3])

Бракът в началото е хармоничен, но с времето се влошава. Франц Салватор ходи с други жени, между тях с (шпионката) принцеса Стефани фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1891 – 1972). С нея той има един син Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1914 – 2008), когото признава.

На 11 юни 1895 г. Франц Салватор и Мария Валерия Австрийска купуват дворец Валзе на Дунав от херцог Алфред фон Саксония-Кобург и Гота и напълно го реновират. На 4 септември 1897 г. те се нанасят тържествено в него.

Франц Салватор Австрийски-Тоскана, 10 години след смъртта на Мария Валерия, се жени втори път (морг) на 28 април 1934 г. във Виена за фрайин Мелания фон Ризенфелс (* 20 септември 1898, Зайзенег, Дона Австрия; † 10 ноември 1984, Амщетен), дъщеря на фрайхер Филип фон Ризенфелс и фрайин Агата Редл фон Ротенхаузен и Разцтина.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Франц Салватор Австрийски-Тоскана и ерцхерцогиня Мария Валерия Австрийска имат десет деца:[4][5]

  • Елизабет Франциска Мария Каролина Игнация (* 27 януари 1892, Виена; † 29 януари 1930, дворец Зиргенщайн), омъжена в Нидервалзе на 19 септември 1912 г. за граф Георг фон Валдбург-Цайл (* 7 януари 1878, Хоенемс; † 26 октомври 1955, дворец Зиргенщайн)
  • Франц Карл Салватор Мария Йозеф Игнациус (* 17/27 февруари 1893, Лихтенег; † 10 декември 1918, дворец Валзе), 1915 г. рицар на австрийския Орден на Златното руно
  • Хуберт Салватор Райнер Мария Йозеф Игнациус (* 30 април 1894, Лихтенег; † 24 март 1971, дворец Перзенбойг), 1915 г. рицар на австрийския Орден на Златното руно, женен в Анхолт (цив) на 25 ноември, (рел) на 26 ноември 1926 г. за принцеса Роземари фон Залм-Залм (* 13 април 1904, Потсдам; † 3 май 2001, Перзенбойг); има 13 деца
  • Хедвиг Мария Имакулата Михаела Игнация (* 24 септември 1896, Ишъл; + 1 ноември 1970, Хал, Тирол), омъжена в дворец Валзе на 24 април 1918 г. за граф Бернхард фон Щолберг-Щолберг (* 20 януари 1881; † 22 октомври 1952)
  • Теодор Салватор Петрус Реалинус Мария Йозеф Игнациус Австрийски-Тоскана (* 9 октомври 1899, дворец Валзе; † 8 април 1978, Амщетен), ерцхерцог, 1948 г. рицар на австрийския Орден на Златното руно, женен на 28 юли 1926 г. в дворец Цайл за Мария Терезия Валбурга Антония Йозефа Фелицитас фон Валдбург-Цайл-Траухбург (* 18 октомври 1901, Нойтраухбург; † 17 юли 1967, Мюнхен), дъщрея на княз Георг фон Валдбург-Цайл (1867 – 1918) и алтграфиня Мария Тереза фон Залм-Райфершайт-Райц (1869 – 1930); има 4 деца
  • Гертруд Мария Гизела Елизабет Игнация Австрийска-Тоскана (* 19 ноември 1900, дворец Валзе; † 20 декември 1942, Равенсбург), омъжена на 29 декември 1931 г. в Бад Ишъл за граф Георг фон Валдбург-Цайл (* 7 януари 1878; † 26 октомври 1955), вдовец на сестра ѝ Елизабет
  • Мария Елизабет Терезае Филомена Игнация Австрийска-Тоскана (* 19 ноември 1901, дворец Валзе; † 29 декември 1936, Инсбрук)
  • Клеменс Салватор Леополд Бенедикт Антонюс Мария Йозеф Игнаци ус (* 6 октомври 1904, дворец Валзе; † 20 август 1974, Залцбург), принц на Алтенбург на 2 април 1931 г., женен на 20 февруари 1930 г. във Виена за контеса Елизабет Ресеквир де Миремонт (* 28 октомври 1906, Галиция; + 9 юли 2000, Залсбург)
  • Матилда Мария Антония Игнация (* 9 август 1906, Бад Ишъл; + 18 октомври 1991, Залцбург), омъжена в Хал, Тирол на 9 април 1947 г. за Ернст Хефел (* 25 ноември 1888;, + 21 март 1974, Залцбург)
  • Агнес Австрийска-Тоскана (*/+ 26 юни 1911, Ишъл)

Франц Салватор Австрийски-Тоскана има със Стефани Мария Вероника Юлиана Рихтер (* 16 септември 1891, Виена; † 13 юни 1972, Женева), разведена на 29 юли 1920 г. от принц Фридрих Франц Августин Мария фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1879 – 1958), дъщеря на др. Йохан Себастиан Рихтер, адвокат, съдия († 1909) и съпругата му Лудмила Куранда, има един син:

  • Франц Йозеф Рудолф Ханс Верианд Макс Стефан Антон фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 5 декември 1914, Виена), принц на Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, неженен, живее във Франция

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Salvator, Erzhg. von Österr.. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 353.
  • The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. vol I 88
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1971.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]