Франческо Солимена

Франческо Солимена Francesco Solimena
	неаполитански художник
	Автопортрет
Псевдоним	Игуменът Чичо
Роден	4 октомври 1657 г. Серино, Италия
Починал	3 април 1747 г. (89 г.) Неапол, Италия
	Франческо Солимена в Общомедия

Франческо Солимена (на италиански: Francesco Solimena, 4 октомври 1657 Серино, Италия – 3 април 1747 Неапол, Италия), наричан още Игуменът Чичо, е италиански художник и архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Солимена е смятан за един от художниците, който най-добре олицетворява къснобароковата култура в Италия. Негов първи учител е баща му Анджело Солимена, притежаващ ателие в Ночера деи Пагани, (името с което е била известна в миналото между шестнадесети век и 1806 година територията на днешните Ночера Инфериоре, Ночера Супериоре, Пагани (Италия), Сант'Еджидио дел Монте Албино и Корбара), роден град на майка му Марта Резиниано, където живее семейството. Повлиян първоначално от произведенията на Франческо Гуарини, младият художник се премества в Неапол, където се запознава със сценографската и изобразителна живопис на Лука Джордано и тенебриста Матия Прети.

При едно от посещенията си в Ночера деи Пагани, кардинал Пиетро Франческо Орсини, бъдещият папа Бенедикт XIII забелязва работата на младия художник и го определя като художник без аналог за времето, като пожелава да го настани в двореца си.

Съвместно с баща си, между 1670 и 1680 Франческо Солимена рисува „Раят“ в катедралния храм в Ночера Инфериоре и „Видението на Свети Кирил Александрийски“ в църквата „Сан Доменико“ в Солофра.

В творбите на художника в църквата „Свети Георги“ в „Салерно“ и поредицата „Добродетел“ в църквата „Сан Паоло Маджоре“ в Неапол, рисувани след 1680 г., се забелязва отдалечаването му от стила натурализъм, докато в картината „Свети Франциск се отказва от свещеничеството“, рисувана 1691 – 1692 за църквата „Сант'Анна деи Ломбарди“ в Неапол, се забелязва влиянието на Матия Прети.

Вече изграденият живописен стил на Франческо Солимена се вижда във фреската „Изгонването на Хелиодор от храма“ в параклиса „Сан Филипо Нери“ на Църквата на Новия Христос, Неапол.

Франческо Солимена е един от многото художници, който рисува в Кралски дворец в Казерта по искане на Неаполитанския крал. Художникът работи и поръчки от главните европейски фамилии, макар че никога не се мести от Неапол.

Сред учениците му са бъдещите известни художници Джузепе Рубини, Паоло Гамба, Фердинандо Санфеличе и Доменико Антонио Вакаро, Ромуалдо Формосо и Микеле Фошини.

Франческо Солимена умира във вилата си в Бара (неаполитански квартал) на 3 април 1747 г., а останките му се съхраняват в църквата „Сан Доменико“ в Бара. В чест на 250-годишнината от смъртта му, кмета на Неапол, граждани на Бара и представители на Доминикански орден поставят надгробна плоча върху гробницата му в църквата „Сан Доменико“.

Работен анализ[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на картините на Франческо Солимена често включва архитектурни елементи (арки, балюстрада, колони).

Историците на изкуството имат удоволствието да идентифицират многото модели, които художникът имитира в своите композиции. Неговите многобройни подготвителни проучвания са често комбинация от различни техники като мастило и писалка, креда и акварел.

От 1680 г. Франческо Солимена усвоява хроматичното експериментиране на Лука Джордано, чиито опит и стил определят цъфтежа на бароко-неаполитанската живопис. Франческо Солимена се оказва негов наследник и предава този стил на своите студенти Корадо Джакуинто, Себастиано Конка, Франческо де Мура и Никола Мария Роси.

Камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре

От 1690 г. той се връща към примерите за енергична и изразителна барокова живопис на Матия Прети, а от около 1730 г. се връща към младежкия си ентусиазъм в барокова рисунка, характеризираща се с класически бароков стил.

Франческо Солимена оказва значително влияние както върху младите художниците, така и върху бъдещите поколения художници в Неапол и в цяла Централна Европа. Той служи като пример за възникващото поколение, по-специално Жан-Оноре Фрагонар, Франсиско Гоя и Франсоа Буше, вдъхновени от неговите творби.

Благодарение на Франческо Солимена, Караваджо, Батистело Карачоло, Лука Джордано характеризиращи Неапол през този период, градът постига статут на център на артистичното устройство, превръщайки се в европейска столица на живописта.

Архитектурни работи[редактиране | редактиране на кода]

През четвъртото десетилетие на осемнадесети век, епископът Николо де Доминичис решава да възстанови камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре, като работата е възложена на Франческо Солимена. Камбанарията е една от редките архитектурни постижения на Франческо Солимена, впечатляваща с уменията му на дизайнер.

Архитектурни работи на Солимена са запазени и до днес. Той е един от тримата архитекти на църквата „Сан Никола ала Карита“, Неапол. Негови самостоятелни работи са фасадата и порталът на църквата „Сан Джузепе деи Веки“, Неапол, собственият му дом в Неапол, фасадата на църквата „Сан Доменико“ в Бара, олтарът „Свети Никола“ в Абатството Света Мария Магдалена в Сант'Еджидио дел Монте Албино.

Произведения на Франческо Солимена[редактиране | редактиране на кода]

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

„Триумф на вярата върху ереста“
Църквата Сан Доменико Маджоре
Неапол
„Изгонването на Хелиодор от храма“
Църквата на Новия Христос
Неапол.
Цикъл фрески в сакрестията на базилика Сан Паоло Маджоре
Неапол
Цикъл фрески в сакрестията на базилика Сан Паоло Маджоре
Неапол
Цикъл фрески в сакрестията на базилика Сан Паоло Маджоре
Неапол
Цикъл фрески в сакрестията на базилика Сан Паоло Маджоре
Неапол
Цикъл фрески в сакрестията на базилика Сан Паоло Маджоре
Неапол

Картини в Италия[редактиране | редактиране на кода]

„Мадоната с Младенеца“
Кастел Нуово
Неапол
„Карло III Хабсбург“
Музей Каподимонте
Неапол
„Еней и Дидона“
Музей Каподимонте
Неапол
„Агар и Исмаил в пустинята, утешавани от ангел“
Търговска банка
Неапол
„Адам и Ева“
Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
Матера
„Зевс рисува Венера“
Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
Матера
„Раненият Еней“
Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
Матера

В Световни музеи[редактиране | редактиране на кода]

„Оформяне на вярата“
Музей на Нортън Симон
Пасадина, Калифорния
„Алегория на царуването“
Ермитаж, Петербург, Русия
„Ребека при кладенеца“
Ермитаж, Петербург, Русия
„Успение Богородично“
Музей Джордет, Монтаргис, Франция
„Аврора“
Музей Джордет, Монтаргис, Франция
„Благовещение“
Държавният музей на изкуството
Копенхаген, Дания
„Император Чарлз VI и Гундакер, граф Алтан“
Музей на историята на изкуството
Виена, Австрия
„Докосни ме“
Национален музей за изящни изкуства
Рио де Жанейро, Бразилия
„Бореас отнема Орегия, дъщеря на Ерехей“
Национален художествен музей
Баку, Азербайджан
„Диана и Ендимион“
Арт галерия Уокър
Ливърпул, Англия
„Отвличането на Оригия“
Уолтърс Арт Музей
Балтимор, САЩ
„Портрет на жена“
„Музеят на августинците“
Тулуза, Франция
„Сънят на Якоб“
Музея на изящните изкуства Томас Хенри
Шербур ан Котантен, Франция
„Девата с Младенеца“
Художествена галерия и музей Келвингруув
Глазгоу, Шотландия

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Alfonso De Romanis, SOLIMENA, Francesco, detto l'Abate Ciccio, in Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936. Посетен на 15 декември 2015.
Margaret Bicco, La „rifattione“ della cattedrale di Nocera Inferiore. Cronache da un cantiere settecentesco, Quaderni del Dipartimento di Restauro e Costruzione dell'Architettura e dell'Ambiente, nº 7, Napoli, Il Girasole, 2005, p. 35, ISBN 88-8159-187-1.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Solimena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.