Франческо Солимена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо Солимена
Francesco Solimena
неаполитански художник
Автопортрет
Автопортрет
Псевдоним Игуменът Чичо
Роден
Починал
3 април 1747 г. (89 г.)
Франческо Солимена в Общомедия

Франческо Солимена (на италиански: Francesco Solimena, 4 октомври 1657 Серино, Италия3 април 1747 Неапол, Италия), наричан още Игуменът Чичо, е италиански художник и архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Солимена е смятан за един от художниците, който най-добре олицетворява къснобароковата култура в Италия. Негов първи учител е баща му Анджело Солимена, притежаващ ателие в Ночера деи Пагани, (името с което е била известна в миналото между шестнадесети век и 1806 година територията на днешните Ночера Инфериоре, Ночера Супериоре, Пагани (Италия), Сант'Еджидио дел Монте Албино и Корбара), роден град на майка му Марта Резиниано, където живее семейството. Повлиян първоначално от произведенията на Франческо Гуарини, младият художник се премества в Неапол, където се запознава със сценографската и изобразителна живопис на Лука Джордано и тенебриста Матия Прети.

Домът на Франческо Солимена в Неапол

При едно от посещенията си в Ночера деи Пагани, кардинал Пиетро Франческо Орсини, бъдещият папа Бенедикт XIII забелязва работата на младия художник и го определя като художник без аналог за времето, като пожелава да го настани в двореца си.

Съвместно с баща си, между 1670 и 1680 Франческо Солимена рисува „Раят“ в катедралния храм в Ночера Инфериоре и „Видението на Свети Кирил Александрийски“ в църквата „Сан Доменико“ в Солофра.

В творбите на художника в църквата „Свети Георги“ в „Салерно“ и поредицата „Добродетел“ в църквата „Сан Паоло Маджоре“ в Неапол, рисувани след 1680 г., се забелязва отдалечаването му от стила натурализъм, докато в картината „Свети Франциск се отказва от свещеничеството“, рисувана 1691 – 1692 за църквата „Сант'Анна деи Ломбарди“ в Неапол, се забелязва влиянието на Матия Прети.

Вече изграденият живописен стил на Франческо Солимена се вижда във фреската „Изгонването на Хелиодор от храма“ в параклиса „Сан Филипо Нери“ на Църквата на Новият Христос, Неапол.

Франческо Солимена е един от многото художници, който рисува в Кралски дворец в Казерта по искане на Неаполитанският крал. Художникът работи и поръчки от главните европейски фамилии, макар че никога не се мести от Неапол.

Сред учениците му са бъдещите известни художници Джузепе Рубини, Паоло Гамба, Фердинандо Санфеличе и Доменико Антонио Вакаро, Ромуалдо Формосо и Микеле Фошини.

Франческо Солимена умира във вилата си в Бара (неаполитански квартал) на 3 април 1747 г., а останките му се съхраняват в църквата „Сан Доменико“ в Бара. В чест на 250-годишнината от смъртта му, кмета на Неапол, граждани на Бара и представители на Доминикански орден поставят надгробна плоча върху гробницата му в църквата „Сан Доменико“.

Работен анализ[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на картините на Франческо Солимена често включва архитектурни елементи (арки, балюстрада, колони).

Историците на изкуството имат удоволствието да идентифицират многото модели, които художникът имитира в своите композиции. Неговите многобройни подготвителни проучвания са често комбинация от различни техники като мастило и писалка, креда и акварел.

От 1680 г. Франческо Солимена усвоява хроматичното експериментиране на Лука Джордано, чиито опит и стил определят цъфтежа на бароко-неаполитанската живопис. Франческо Солимена се оказва негов наследник и предава този стил на своите студенти Корадо Джакуинто, Себастиано Конка, Франческо де Мура и Никола Мария Роси.

Камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре

От 1690 г. той се връща към примерите за енергична и изразителна барокова живопис на Матия Прети, а от около 1730 г. се връща към младежкия си ентусиазъм в барокова рисунка, характеризираща се с класически бароков стил.

Франческо Солимена оказва значително влияние както върху младите художниците, така и върху бъдещите поколения художници в Неапол и в цяла Централна Европа. Той служи като пример за възникващото поколение, по-специално Жан-Оноре Фрагонар, Франсиско Гоя и Франсоа Буше, вдъхновени от неговите творби.

Благодарение на Франческо Солимена, Караваджо, Батистело Карачоло, Лука Джордано характеризиращи Неапол през този период, градът постига статут на център на артистичното устройство, превръщайки се в европейска столица на живописта.

Архитектурни работи[редактиране | редактиране на кода]

През четвъртото десетилетие на осемнадесети век, епископът Николо де Доминичис решава да възстанови камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре, като работата е възложена на Франческо Солимена. Камбанарията е една от редките архитектурни постижения на Франческо Солимена, впечатляваща с уменията му на дизайнер.

Архитектурни работи на Солимена са запазени и до днес. Той е един от тримата архитекти на църквата „Сан Никола ала Карита“, Неапол. Негови самостоятелни работи са фасадата и порталът на църквата „Сан Джузепе деи Веки“, Неапол, собственият му дом в Неапол, фасадата на църквата „Сан Доменико“ в Бара, олтарът „Свети Никола“ в Абатството Света Мария Магдалена в Сант'Еджидио дел Монте Албино.

Произведения на Франческо Солимена[редактиране | редактиране на кода]

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Картини в Италия[редактиране | редактиране на кода]

В Световни музеи[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alfonso De Romanis, SOLIMENA, Francesco, detto l'Abate Ciccio, in Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936. Посетен на 15 декември 2015.
  • Margaret Bicco, La „rifattione“ della cattedrale di Nocera Inferiore. Cronache da un cantiere settecentesco, Quaderni del Dipartimento di Restauro e Costruzione dell'Architettura e dell'Ambiente, nº 7, Napoli, Il Girasole, 2005, p. 35, ISBN 88-8159-187-1.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francesco Solimena“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.