Жан-Оноре Фрагонар
| Жан-Оноре Фрагонар Jean-Honoré Fragonard | |
| френски художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | рококо |
| Жанр | портрет,[1] пейзажна живопис[1] |
| Учители | Жан-Батист-Симеон Шарден Франсоа Буше |
| Направление | живопис |
| Награди | Prix de Rome |
| Семейство | |
| Съпруга | Мари-Ан Фрагонар |
| Деца | Александър-Еварист Фрагонар |
| Жан-Оноре Фрагонар в Общомедия | |
Жан-Оноре Фрагонар (на френски: Jean-Honoré Fragonard) е френски художник, най-известният сред късните представители на стила рококо.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Оноре Фрагонар е роден в град Грас в Югоизточна Франция (сега – предградие на Ница), в семейството на ръкавичаря Франсоа Фрагонар и Франсоаз Пети, дъщеря на търговец. Негов брат е известният анатом Оноре Фрагонар. През 1738 г. семейството се мести в Париж. Младият Фрагонар работи за кратко като чиновник в кантора на нотариус.
Първият му опит му да стане ученик на Франсоа Буше, най-известният по това време в Париж художник, е отхвърлен. Майсторът преценява, че младежът не е достатъчно подготвен, за да работи при него, обаче му помага да стане ученик на големия майстор на натюрморта Жан-Батист-Симеон Шарден. След около половин година Фрагонар отново се опитва да постъпи в ателието на Буше, този път успешно (1748 – 1749). Върху развитието му като творец влияние оказва не само прекият му учител, но и нидерландския майстор Рембранд, когото Фрагонар старателно изучава в Лувъра. Запазени са пет копия, правени от младежа по картината му „Светото семейство“. По съвет на учителя си Буше, през 1752 г. той участва в конкурс, организиран от Кралската художествена академия. Темата е „Йеровоам принася жертва на идолите“. Картината на Фрагонар печели първо място.
„Римската премия“ му осигурява на правото на Оноре Фрагонар обучение в Италия за сметка на Академията и му дава престиж в света на официалното френско изкуство. От декември 1756 до април 1761 той пребивава в Рим, където е изключително впечатлен от творбите на Ренесанса и Античността. Според докладите на Шарл Жозеф Натуар, директор на филиала на Френската академия в Рим, в началото Фрагонар дори е потиснат от превъзходството на това изкуство. Майсторите, от които се възхищава най-много, са Микеланджело, Рафаело и Тиеполо. Когато трите години обучение свършват, художникът успява да измоли удължение на престоя си с още една. В Италия той се запознава с художника Юбер Робер, който също е там на обучение. Двамата често рисуват на пленер античните развалини в околностите на Рим. Техен покровител става абат Сен-Нон, колекционер, меценат и сам художник-любител. По негова покана Фрагонар пребивава във „Вила д′Есте“ в Тиволи, където прави серия от рисунки.
През 1761 г., след кратък престой в Неапол и Венеция, Фрагонар се завръща в Париж. За „Салона“ (официална изложба, провеждана веднъж на две години) и по поръчка на „Гобленовата фабрика“ (Manufacture des Gobelins) той подготвя голямото платно на митологична тема „Жрецът Корез жертва себе си, за да спаси Калироя“ (Le grand prêtre Corésus se sacrifie pour sauver Callirhoé) по мотив от „Описание на Гърция“ от гръцкия пътешественик от II век Павзаний – драматичната любов на Корес, почитател на бог Бакхус, към жена определена за умилостивително жертвоприношение, той умира вместо нея, но и тя се самоубива впечатлена от себеотрицанието му и на нея е наречен извор, край пристанището на град Калидон. Картината е приета с одобрение от журито и закупена от крал Луи XV. Благодарение на нея Фрагонар става кандидат-член на Академията. Той получава ателие в двореца Лувър, където живее, и получава поръчка да украси галерия „Аполон“.
Жан-Оноре Фрагонар се надява на големи и доходоносни поръчки от страна на краля, но се разочарова. Парите за „Жрецът Корез“ са му изплатени едва през 1771 г. Поученият от неволите си художник се пренасочва изцяло към рисуването на малки, изящни картини с пасторални, галантни и еротични сюжети за частни поръчители. Както показват по-ранните му произведения, той има и естествено предпочитание към този род творби. В 1767 г. Фрагонар за втори и последен път участва в Парижкия Салон. В него той се представя с картината „Глава на старец“ и проекта за декорацията „Групи деца в небето“ на хотел „Бержере“ в северния край на улица „Тампъл“. Художникът не проявява повече интерес към академична кариера. През септември 1768 г. той се жени за ученичката си Мари-Ан Жерар (и редом с него – учителка на сестра си Маргьорит Жерар). Тя е дъщеря на парфюмерист от Грас и е с 13 години по-млада от него, т.е към 23-годишна. На 16 декември 1769 г. се ражда дъщеря им Хенриета/Анриет-Розали, която става един от любимите му модели, но умира през 1788 г., когато и самият той преживява тежко боледуване. В 1780 г. се ражда синът на художника, Александър Еварист, който по-късно наследява бащината си професия и е баща на Теофил Фрагонар, също известен художник.
През октомври 1773 г. Фрагонар предприема пътешествие из Европа съвместно с откупчика на данъци (предприемач, получил лизинг над част кралските данъци, т.е. правото да ги събира в своя полза срещу дял за монарха) Пиер Жак Онисим Бержере дьо Гранкур, сочен като един от най-богатите хора за времето си. С тях е и синът на финансиста, на когото художникът преподава рисуване. Заедно те посещават Италия (Флоренция, Генуа, Рим, Неапол) и Централна Европа, (Виена и Прага). През септември 1774 г. се завръщат в Париж. Съществуват сведения, че Фрагонар и Бержере-старши влошават отношенията си в края на пътуването. Причините не са установени. Възможно е да се касае за многобройните творби на художника, които откупчикът взема като компенсация, че финансира пътуването му. Със сина на Бержере, обаче Фрагонар запазва приятелски отношения и той е чест гост в дома му.
През 1775 г., по поръчка на херцог Пентевр, художникът създава декоративно пано за украса на тавана на „Отель де Тулуз“. Размерите на този пейзаж (216 X 335 см) са необичайни за Фрагонар, свикнал да работи на малки платна. През следващите години той рисува серия от 12 пейзажа, които независимо от разликата в размерите си, са изпълнени в светли и нежни тонове. През 1770-те години, Фрагонар създава и поредица портрети на знатни дами и актриси. Повечето са правени по-поръчка. В тях характеристиката на модела отстъпва на еднотипността и митологичните атрибути.
Избухналата през 1789 Френска революция се отразява неблагоприятно върху художника, който губи в нея много от своите приятели, част от които са заточени или гилотинирани. Според новите разбирания, изкуството на Фрагонар е остаряло и свързано с монархията. През 1790 г. той напуска Париж, където се чувства ненужен. Връща се в родния си град Грас, но в 1792 г. отново е в столицата. С помощта на художника Жак-Луи Давид, той е назначен за управител на музея в Лувъра. На този пост остава до 1800 г. Приносът му към формирането на една от най-големите в света колекции на изобразително изкуство е значителен. Бурните събития на епохата, като Директорията и режимът на Наполеон I, не се отразяват върху живота му.
На 22 август 1806 г. Фрагонар умира в дома си в Париж.
„Игра на сляпа баба“, 1751 г.
„Музикално състезание“, 1754 – 55 г.
„Риналдо в градините на Армида“, 1763 г.
„Люлката“, 1767 г.
„Любовното писмо“, 1769 – 70 г.
„Четяща жена“, 1773 – 76 г.
„Открадната целувка“
„Четене“
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Върху стила на Оноре Фрагонар влияние оказва както учителят му Франсоа Буше, така и италианското ренесансово изкуство. Въпреки че е типичен майстор на рококото, в по-късното му творчество отражение има и класицизмът. Докато в произведенията от своята младост художникът влага много фантазия и експресивност, късните му картини са по-традиционни и донякъде еднотипни.
В жанрово отношение изкуството на Фрагонар е разнообразно. Наред с галантните картини той рисува портрети, пейзажи, митологични и алегорични композиции. Като млад се занимава и с графика, но почти не са се запазили негови офорти. Работи и в областта на илюстрацията. Илюстрациите на Фрагонар се отличават със свободно импровизаторско изпълнение, като често не следват точно сюжета. Сред творбите му в тази сфера са:
- Рисунки към поемата „Неистовият Роланд“ на Ариосто, рисувани с молив, туш и сепия. Остават незавършени.
- Илюстрации към „Освобождението на Йерусалим“ от ренесансовия поет Торквато Тасо.
- Илюстрации за издание на басните на Жан дьо Лафонтен. Гравьорът изпълнил офортите по рисунките на Фрагонар, до голяма степен ги е лишил от първоначалната им експресивност.
- повечето рисунки, послужили за гравюрите в „Пътуване до Неапол и Сицилия“ – пътепис описващ пътуванията на Фрагонар с двамата Бержере.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Биография и творчество на Фрагонар в Картина недели Архив на оригинала от 2008-05-10 в Wayback Machine.
- ((ru)) Фрагонар в енциклопедия „Кругосвет“
|
