Фридрих II фон Цили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих II фон Цили
граф на Цили и Ортенбург-Щернберг, бан на Хърватия, Славония и Далмация
Frederic II. of Cilli.PNG
Фридрих II фон Цили
Лични данни
Роден
Починал
20 юли 1454 г. (75 г.)
Семейство
БащаХерман II фон Цили
МайкаАнна фон Шаунберг
БраковеЕлизабет Франкопан
Вероника Десениска
ПотомциУлрих II, Фридрих, Йохан
Фридрих II фон Цили в Общомедия

Фридрих II фон Цили (на словенски: Friderik II. Celjski; на немски: Friedrich II graf von Cilli; * 17 януари 1379 в замък Цили; † или 13 юли или 20 юли 1454) е покняжен граф на Цили и Ортенбург-Щернберг (1435 – 1454), от 1436 г. имперски княз, наследствен бан на Хърватия (1453 – 1454), Славония (1445 – 1454) и Далмация, претендент за босненския престол (1435—1443) от рода Цили.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е първороден син на граф Херман II фон Цили (* 1365 † 1435), граф на Цили, и втората му съпруга графиня Анна фон Шаунберг († пр. 1396), дъщеря на граф Хайнрих VII фон Шаунберг и съпругата му Урсула фон Гьорц. Правнук е на Стефан II Котроманич крал на Босна.

Брат е на граф Херман III (* 1380; † 1426), на Барбара, омъжена 1405 г. за краля на Унгария Сигизмунд Люксембургски (1368 – 1437), и на Анна, омъжена 1402 за Никола II Горянски (1367 – 1433). Незаконният му роден брат Херман (1383 – 1421) е епископ на Фрайзинг (1412 – 1421) и княжески епископ на Тренто (1421).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих заедно с баща си Херман II през 1408 г. стават членове на Ордена на Дракона, основан от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски. Впоследствие, през 1411 г., Фридрих от Цили също е един от командирите на унгарската армия, заедно с Филипо Сколари, във войната срещу Венецианската република. През 1414 г. пътува с императора на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски и участва в Констанцския събор, като винаги остава във вътрешния кръг на вече избрания германски крал.

През 1422 г. избухва голям скандал, тъй като Фридрих убива първата си съпруга Елизабет Франкопан, за да се ожени за любовницата си Вероника от Десенице. Франкопаните, могъща фамилия от хърватски произход, повдигат обвинения срещу Фридрих пред император Сигизмунд Люксембургски, който го осъжда и го предава на баща му, граф Херман II от Цили, който го принуждава да се затвори в замъка Хохостервиц в Словения. Вероника е изпратена в замъка Устриц и е удушена. Баща му го лишава от наследство, но когато по-малкият брат на Фридрих (наричан още Херман III) умира през 1426 г., той отново става наследник на Графство Целе. Скоро той получава помилване и дори в края на същата година се обсъжда възможното му назначаване на поста губернатор на Трансилвания.

След смъртта на краля на Унгария и император на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски през 1437 г., граф Фридрих от Целе продължава да управлява имотите му, но не заема никакви административни длъжности. От 1445 до 1454 г. той служи като бан на Славония, а през 1453-1454 г. е бан на Хърватия и Далмация.

На 13 юни 1454 г. 75-годишният граф умира в семейния замък Жовнек в Херцогство Щирия (съвременна Словения). Неговите титли и владения са наследени от най-големия му син Улрих II от Целе.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти:

∞ 1. Елизабет Франкопан (* 1373; † убита 1422), дъщеря на Стефан Франкепан и съпругата му Катерина Карара от Падуа. Те имат трима сина:

∞ 2. Вероника Десениска († 17 октомври 1425), удушена по заповед на баща му. Бракът е бездетен.[1][2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Krones: Cilli. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 257 – 266.
  • Fugger Germadnik Romanda et al. (2001): Razstava Grofje Celjski (1999; Celje). Celje, Pokrajninski muzej Celje.
  • Fugger Germadnik Romanda (2006): K zvezdam in nazaj: Ob 550-letnici smrti poslednjega grofa celjskega. Celje, Pokrajinski muzej Celje.
  • Grdina Igor (1994). Celjski knezi v Evropi. Celje, Fit-Media.

Habijan Vlado (1997). Mejniki slovenske zgodovine. Ljubljana, Društvo 2000.

  • Klaić Nada (1991): Zadnji knezi Celjski v deželah Sv. Krone. Ljubljana-Celje, Založba Prese.
  • Košir Matevž, Tratnik Volasko Marjeta (1995). Čarovnice: Predstave, procesi, pregoni v evropskih in slovenskih deželah. Ljubljana, Znanstveno in publicistično središče.
  • Kovačič Mojca (2008). Veronika Deseniška – nesrečne ljubezni in prepovedane poroke v srednjem veku. Iz: Keber Katarina, Šter Katarina (2008). Historični seminar 6. Ljubljana, ZRC.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Slovenski biografski leksikon. Slovene Biographical Lexicon, published by the Research Centre of the Slovenian Academy of Sciences and Arts, архив на оригинала от 19 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091219183158/http://nl.ijs.si:8080/fedora/get/sbl:4255/VIEW/, посетен на 2016-07-03 
  2. ↑ Eberhard Windeck, Kaiser Sigismunds Buch, Österreichische Nationalbibliothek, Cod. 13975, Vol. 1, fol. 224v-225v.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фредерик II, граф Целе“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_II_фон_Цили&oldid=11628866“.