Фумароли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солфатари в Хавай
Солфатари в подножието на вулкана Крафла, Исландия
Фумароли от кратерното езеро и стените на кратера на вулкана Поас, Коста Рика
Солфатар с отложена самородна сяра в Япония
Фумаролно поле в префектура Канагава, Япония

Фумаролите (на латински: fumus, дим) са струи от вулканични газове и пари, изхвърляни от пукнатини в земната кора, много често в близост, по склоновете, и в кратерите на вулкани.[1] Наличието им е признак за активен вулканизъм. Могат да се появят от малки пукнатини или от дълги и големи фисури, хаотично разпилени или концентрирани в определена зона (фумаролни полета). Наблюдават се както по повърхността на лавови потоци, така и при дебели отлагания на пирокластични потоци. Ако се намират над постоянен източник на топлина, какъвто е активната магмена камера, те могат да продължат да съществуват десетилетия или векове. Ако обаче са образувани върху пресен вулканичен депозит, който бързо се охлажда, животът им се съкращава до седмици или максимум месеци.[2] Фумаролите често се образуват при активните вулкани по време на периоди на относително затишие между две изригвания.[3]

Газовите емисии обикновено се състоят от хлор, въглероден диоксид, серен диоксид, солна киселина, сероводород и други газове, които са били разтворени в магмата.[4][5] Въглеродният и серният диоксид, както и сероводородът, най-често се отделят директно от магмата. Основният източник на водните пари, изхвърляни от фумаролите, е подпочвената вода, загрята от магмата, когато тя е разположена относително близо до повърхността. [3]

По принцип емисиите, изхвърляни от фумаролите, са опасни за човека и животните. Голямо количество фумароли има в националния парк Йелоустоун, в Долина на десетте хиляди пушека, образувана след изригване на вулкана Новарупта и на много други места по света.

Видове фумароли[редактиране | редактиране на кода]

Фумаролите се класифицират по три показателя – в зависимост от температурата, от местонахождението и от източника.

В зависимост от температурата и състава[редактиране | редактиране на кода]

  • Сухи – с температура от 650 ºС до 1000 ºС.[5][3]
  • Кисели – с температура от 400 ºС до 650 ºС.[5][3]
  • Алкални – с температура от 200 ºС до 400 ºС.[5][3]
  • Солфатари – Съдържат серен диоксид и сероводород с примеси. Температурата им се движи в границите от 100 ºС до 300 ºС.[5][3]
  • Мофети – Изхвърлят въглероден диоксид и температурата им е под 100ºС. Имат свойството да се натрупват в ниските места, с което заплашват животни и хора.[5][3]

В зависимост от местонахождението[редактиране | редактиране на кода]

  • Фумароли в кратерни езера, по стените и дъното на вулканични кратери.[6]
  • Фумароли по склоновете на вулкана, отделящи се от пукнатини и фисури.[6]
  • Фумароли при горещи лавови и пирокластични потоци.[6]

В зависимост от източника[редактиране | редактиране на кода]

  • Първични – газовете се изхвърлят директно от магмата. [7]
  • Вторични – газовете се отделят от още неизстинали лавови и пирокластичин потоци.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]