Солфатари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Солфатара.

Добив на сяра от солфатарното поле на вулкана Иджен, остров Ява, Индонезия

Солфатарите (ед.ч. солфатара.[1]) са струи от серен диоксид и сероводород, примесени с въглероден диоксид, водни пари и други газове, изхвърляни от пукнатини в земната кора. Отделят се от фисури по склоновете, стените и кратерите на вулкани, както и от лавови и пирокластични потоци. Температурата им варира от 100 ºС до 300 ºС.[2]

Наименованието им произлиза от името на италианския вулкан Солфатара (Солфатара ди Поцуоли). Етимологията идва от латинската дума solfo, sulphuris, означаваща сяра.[3]

Преобладаващият продукт при солфатарите е сероводород, който се окислява на въздуха и образува вода и самородна сяра, чието количество край отворите може да достигне размери с промишлено значение. Например вулканът Солфатара, намиращ се близо до Неапол, отделя сернисти газове в продължение на много столетия. Последното му изригване става през 1198 година и оттогава солфатарите му изхвърлят голямо количество серни съединения и водни пари. В зоната е организирана разработка на серните еманации и извличане на сяра. Промишлено производство, ползващо суровини от солфатари, съществува още в Япония, Мексико и други държави.[4]

Солфатарите са част от вторичната вулканична дейност, точно както фумаролите, мофетите и гейзерите.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]