Фуникулер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фуникулер във Фрибур, Швейцария

Фуникулерът (на френски: funiculaire, на латински: funiculus — връв, въже) е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора и товари на неголямо разстояние, при голям наклон на трасето.

Фуникулерът е специализиран транспорт, в условията на тежък релеф на местността.

Устройство[редактиране | edit source]

Съществуват няколко типа фуникулери. Най-разпространена е схемата, при която се използват два вагона, съединени с въже, което се задвижва от двигател, разположен на горната станция. При тази схема двигателят се разполага не на вагона, а на специална по-високостояща станция. Двигателят задвижва въже, прехвърлено през него и разположено между опорните релси, в краищата на което са закрепени вагоните. При тази схема вагоните се разминават по средата на линията.

Характерни за фуникулера са късите трасета с много голям наклон, достигащ средно 70% (35°). Рекордьор в това отношение е разположеният недалеч от Австралийското градче Катумба фуникулер, чийто наклон достига 122 % (50,7°). Наклонът на трасето обикновено е постоянен, но понякога варира на различни участъци.

Обикновено фуникулерите имат само две станции (горна и долна). Вагоните се проектират за всяко трасе, в зависимост от наклона.

Фуникулерите са доста разпространени в Европа: в Париж, Барселона, Прага, Киев и други градове. Много често, изпълнявайки транспортното си предназначение, те се превръщат в атракция за туристите.

Кармелит в Хайфа и Тюнел в Истамбул са примери за фуникулери с подземно разположени станции. Поради наличието на междинни станции по трасето, те често са наричани метро.

Съществуват и други схеми на устройството на фуникулера.

Например: Фуникулер с воден баласт.

Изобретателят на този вид е Никлаус Рихенбех (известен и като един от създателите на зъбчатата железница).

В неговият фуникулер не се използва електрически двигател, а двата вагона имат бакове, които се напълват с вода. Когато бака в горния вагон се напълни с вода, а в долния вагон съответно се изпразни, се нарушава равновесието и фуникулерът се задвижва. Количеството вода се изчислява в зависимост от броя на пътниците и може да достигне до 80 л на пътник.

Фуникулер на хълма "Св. Спас", с. Белчин, Софийска област

Недостатъци на този тип са:

Бавното запълване с вода, големите количества течност, а също така и невъзможността да се използват през зимата, поради замръзване на водата и невъзможност да бъде източена от единия вагон.

Действащи фуникулери с воден баласт:

Един от 12 фуникулера във Валпараисо.
St.Just, в Лион

Сравнение с други видове транспорт[редактиране | edit source]

Най-близко по устройство и употреба до фуникулера стои зъбчатата железница. И тя се изгражда на терени с голяма разлика в надморска височина между станциите. Основното различие е, че при зъбчатата железница задвижващите функции се изпълняват не от въже, а от зъбни колела на подвижния състав и зъбна рейка, разположена по средата на линията (между релсите).

Друго подобно превозно средство е въженият трамвай. Различия между фуникулера и въжения трамвай:

  • Линиите на фуникулера обикновено са по-къси на разстояние и с по-силно изразен наклон,винаги само в една посока.
  • Вагоните се проектират съобразно този наклон и имат постоянна ориентация, спрямо този наклон  — горна и долна.
  • Линиите на фуникулера никога не образуват мрежи и не се пресичат една с друга.
  • Движението на въжето, привеждащо вагона в действие е реверсивно. Направлението му се променя всеки път, когато вагонът (или вагоните) достигнат края на линията.

Вижте също[редактиране | edit source]