Фьодор Тютчев

Фьодор Тютчев Фёдор Иванович Тютчев
руски поет
Роден	23 ноември 1803 г. (стар стил) Овстуг, Руска империя
Починал	15 юли 1873 г. (стар стил) Царско село, Руска империя
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Работил	поет
Литература
Период	1813 – 1873
Жанрове	стихотворение
Направление	романтизъм
Течение	Романтизъм
Фьодор Тютчев в Общомедия

Фьодор Иванович Тютчев (на руски: Фёдор Иванович Тютчев) е руски поет, обикновено определян като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. В последните си години той е известен привърженик на славянофилството.

Биография

Фьодор Тютчев е роден на 5 декември (23 ноември стар стил) 1803 г. в селцето Овстуг, близо до Брянск, в старо благородническо семейство. Детството си прекарва в Москва. Първата му публикувана работа е превод на писмото на Хораций до Меценат. Още тогава поетичният му език се отличава от този на Пушкин и останалите съвременници с широката употреба на тежки и величествени славянски архаизми.

Сред учителите на Тютчев е и Семьон Раич, един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През 1819 – 1821 г. Тютчев учи филология в Московския университет, а през 1822 г. придружава своя роднина граф Александър Остерман-Толстой в Мюнхен. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години.

В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга – баварска графиня, която поддържа известен салон, посещаван от личности като Хайнрих Хайне и Фридрих Шелинг. След нейната смърт той се жени за графиня фон Пфефел, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори френски по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски.

През 1836 г. княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „Revue des Deux Mondes“. Те го свързват с княз Александър Горчаков, който остава близък приятел на поета до края на живота му.

През 1837 г. Тютчев е прехвърлен от Мюнхен в руското посолство в Торино. Новото място не отговаря на неговите вкусове и той напуска дипломатическата служба, за да се върне в Мюнхен. При заминаването му е установено, че той не е получил разрешение да напусне, поради което официално е уволнен от поста си. Остава да живее в Германия още четири години, след което се завръща в Санкт Петербург. Там той е посрещнат като знаменитост, а дъщеря му Кити предизвиква сензация в двора. Писателят Лев Толстой има намерение да ѝ предложи брак, а по-късно тя придобива влияние в кръга на Константин Победоносцев.

Докато е жив, Тютчев е слабо известен като поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той гледа на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се опитва да ги записва, а когато го прави, често губи листовете. Николай Некрасов, изброявайки руските поети през 1850, споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през 1854 г. е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от автора.

През 1846 г. Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от туберкулоза. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние.

В началото на 70-те години на 19. век смъртта на брат му, сина му и дъщеря му оставят Тютчев частично парализиран. Той умира в Царско село през 1873 г.

Литература

• В Общомедия има медийни файлове относно Фьодор Тютчев
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Фьодор Тютчев
• Бочева М. Лириката на Тютчев. С., 1980

Външни препратки

• ((ru)) Тютчевиана
• Произведения на Фьодор Тютчев в Моята библиотека – стихотворения в превод на Григор Ленков, Георги Динински и Иван Коларов
• Стихотворения на Тютчев и текстове за него в Литературен свят
• Следобед Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. в превод на Любомир Георгиев Занев
• От и за Фьодор Тютчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fyodor Tyutchev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​