Халеб (държава)
| Държава Халеб État d'Alep (френски) دولة حلب (арабски) | |
| 1 септември 1920 – 1 януари 1925 | |
 Знаме | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | френски, арабски |
| |
Държавата Халеб (на френски: État d'Alep, на арабски: دولة حلب) е една от шестте държави, създадени от френския върховен комисар на Леванта, генерал Анри Гуро, във френския мандат в Сирия, последвал конференцията в Сан Ремо (април 1920 г.) и краха на краткотрайния арабска сирийска монархия на крал Фейсал I.
Другите държави са Дамаск (1920 г.), Алавитската държава (1920 г.), Джабал ал-Друз (1921 г.), Санджак Александрета (1921 г.) и Голям Ливан (1920 г., бъдещ Ливан).
Установяване[редактиране | редактиране на кода]
Държавата Халеб е обявена от френския генерал Анри Гуро на 1 септември 1920 г. като част от френска схема за улесняване на контрола върху Сирия чрез разделянето й на няколко по-малки държави. Франция става по-враждебна към идеята за обединена Сирия след битката при Майсалун . Държавата включва санджак Александрета и се управлява от Камил паша ал-Кудси.[1]
Чрез отделянето на Халеб от Дамаск Гуро иска да се възползва от традиционното състояние на конкуренция между двата града и да го превърне в политическо разделение. Хората в Халеб са недоволни от факта, че Дамаск е избран за столица на новата нация на Сирия. Гуро усеща това настроение и се опитва да го манипулира, като прави Халебо столица на голяма и по-богата държава, с която Дамаск би било трудно да се конкурира. Държавата, начертана от Франция, съдържа по-голямата част от плодородната територия на Сирия, включително плодородната земя около Халеб, както и целия плодороден басейн на река Ефрат. Държавата също има достъп до морето чрез автономния санджак Александрета. От друга страна Дамаск, който е оазис в покрайнините на Сирийската пустиня, няма нито достатъчно плодородна земя, нито излаз на море. Гуро иска да направи държавата Халеб привлекателна за нейните потенциални владетели, като ѝ дава контрол върху по-голямата част от селскостопанските и минералните богатства на Сирия, така че тя да не иска да се обедини отново с Дамаск.
Население[редактиране | редактиране на кода]
В държавата има мнозинство от мюсюлмани сунити. Това население е предимно араби, но също така включва кюрди, особено в източните региони, и други разнообразни етнически групи, преместени през османския период, най-вече черкези, албанци, босненци, прабългари, турци, кабардинци, чеченци и други. Значително шиитско мюсюлманско население също живее в Халеб, в градове като Небол, Фуа, Аз Захра, Кефрая и Маарат Мисрин
Халеб също е бил дом на една от най-богатите и разнообразни християнски общности в Ориента. Християните, принадлежащи към дузина различни конгрегации (с преобладаване на арменската апостолическа, гръкокатолическата и сирийската православна църква), представляват около една трета от населението на града, което го прави градът с най-голямата християнска общност в Близкия Изток извън Ливан. Много християни населяват и източните райони на държавата, като са предимно от сирийски и асирийски етнос.
През 1923 г. общото население на държавата е около 604 000 (без номадското население на източните региони).[2][3] Град Халеб също имае голяма еврейска общност.
| Общо разпределение на населението в държавата според френското преброяване през 1921-22 г. [4] | |||||||
| Религия | Жители | Процент | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| сунити | 502 000 | 83,1% | |||||
| християни | 52 000 | 8,6% | |||||
| алавити | 30 000 | 5% | |||||
| евреи | 7000 | 1,2% | |||||
| чужденци | 3000 | 0,5% | |||||
| Общо | 604 000 | 100% | |||||
Губернатори[редактиране | редактиране на кода]
- 1920–1922 Генерал Камил паша ал-Кудси (1849–1926)
- 1923–1924 Мустафа бей Бармада (1883–1953)
- 1924–1925 г. Мари паша Ал Малах (1856–1930)
Френски делегати[редактиране | редактиране на кода]
- 1920–1922 генерал Анри-Феликс дьо Ламот (1843–1926)
- 1922–1924 г. генерал Гастон Билот (1875–1940)
- 1925 мосю Жак Реклю
Съвет на директорите[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки желанията на френското правителство ислямско-арабската съпротива е достатъчна, за да принуди французите да работят чрез тях в управлението на района. По този начин Съветът на директорите е създаден през 1920 г., за да допълни генерал-губернатора. Четиримата членове на Съвета са: Мари Паша Ал Малах (вътрешни работи), Субхи Бей Ал Найял (правосъдие), Насри Ефенди Бакхаш (търговия и земеделие) и Виктор Ефенди Аджури (финанси). След оставката на Ал Малах през 1921 г. той е наследен от Ал Найял като директор на вътрешните работи, а Заки Бей Ал Горани е избран да наследи Ал Найял като директор на правосъдието. През 1923 г. ляво френско правителство идва на власт и променя политическата посока, като позволява изграждането на панарабска Сирия. Така Съветът на директорите в Халеб е премахнат след създаването на Сирийската федерация.
Представителният съвет[редактиране | редактиране на кода]
Законодателният орган е Представителният съвет и мнозинството от членовете му са профренски настроени. Някои от видните депутати са Субхи Баракат, който по-късно е президент на Сирийската федерация, кметът на Халеб Галеб Бей Ибрахим паша, ръководителят на Търговската камара Салим Джанбарат, адвокатът Мишел Джанадри и Фахир Ал Джабири, по-голям брат на националистическия лидер Саадала ал-Джабири.
Въстание на Ханану[редактиране | редактиране на кода]
Ибрахим Ханану е родом от Халеб и е виден член на Сирийския национален конгрес, който е избран през 1919 г. и който отказва френския мандат в Сирия. Подкрепен от турския националистически лидер Мустафа Кемал Ататюрк, Ханану започва въоръжен бунт срещу французите, който продължава, докато не е арестуван през 1921 г. Ханану е съден през същата година в съд в Халеб, но е признат за невинен от съдиите с три гласа срещу два; вероятно присъдата е повлияна от тълпите от привърженици, които се събират около съдебната палата през този ден.
След това Ханану преминава в политическа опозиция и през 1926 г. той изиграва основна роля в предотвратяването на отделянето на Халеб от Сирийската държава, създадена през декември 1924 г. Умира през 1935г.
Сирийската федерация и държавата Сирия[редактиране | редактиране на кода]
Генерал Гуро създава Сирийската федерация на 28 юни 1922 г. Федерацията включваа държавите Дамаск, Халеб и Алавитската държава. През 1924 г. Алавитската държава отново е отделена. Сирийската федерация е включена в Сирийската държава на 1 януари 1925 г. С централизирането на новата сирийска държава през 1925 г. Халеб губи своята автономия и се свежда до провинциална зависимост от Дамаск. Действащият генерал-губернатор на държавата Халеб – мюсюлманинът Мари Паша Ал Малах е обявен за губернатор (валия) на провинция Халеб (с ранг министър). Колониалното знаме на държавата обаче остава в употреба до 25 януари 1925 г., когато окончателно е премахнато.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Френски мандат в Сирия и Ливан
- Алавитска държава
- Джабал ал-Друз (държава)
- Александрета / Хатай
- Държава Дамаск
- История на съвременна Сирия
- Френска колониална империя
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Syrian History: Timeline
- ↑ Syria: French Levant States 1920-1936
- ↑ E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913-1936, Volume 2, page 301
- ↑ E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913-1936, Volume 2, page 301
- ↑ Autonomous State of Aleppo 1920-1924 (Syria)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата State of Aleppo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
