Халил Шериф паша
| Халил Шериф паша | |
| османо-египетски държавник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Халил Шериф паша в Общомедия | |
Халил Шериф паша, (20 юни 1831 – 12 януари 1879), е османо-египетски държавник, дипломат и колекционер на изкуство, живял по време на Танзимата. Неговата колекция е описана от Теофил Готие като „първата, създадена някога от дете на исляма“. Освен това той е деен участник в дипломатическите дела след края на Кримската война, а по-късно и османски министър на външните работи.
Име
[редактиране | редактиране на кода]През по-голямата част от живота си Халил е известен като Халил бей.„Бей” не е фамилно име, а по-скоро титла от учтивост, призната и разрешена от османското правителство, за да обозначи човек като син на паша. Халил използва титлата „бей“ като част от името си, тъй като баща му Мухамад Шериф е достигнал ранг на паша. На 10 август 1871 г. Халил бей е повишен в ранг мушир (фелдмаршал) от султан Абдул Азис (управлявал 1861 – 1876). Рангът „Мушир“ дава право на Халил да използва бащиното си име „Шериф“, както и почетната титла „паша“, като части от името си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]С турско-албански произход,[1] Халил е роден в Кайро, Египет в имението на Мохамед Али Кавалъ. Бащата на Халил, Мохамед Шериф паша (починал на 13 февруари 1865 г.) е от албански произход и пристига в Египет от Кавала за да служи като капитан в армията на Мохамед Али, което му позволява да натрупа огромно състояние. Мохамед Шериф паша изпраща Халил, заедно с братята му Али паша Шериф (1834 – 1897) и Осман на обучение в Египетското военно училище (на френски: École Militaire Égyptienne), което Мохамед Али паша създава в Париж, през 1844 г. Халил заема първия си официален пост през 1855 г., когато е назначен за комисар на Международното изложение в Париж през същата година. Той постъпва в османската дипломатическа служба през 1856 г. като един от пълномощниците, преговарящи за приключване на Кримската война. След това служи като посланик в Атина и Санкт Петербург, на които постове започва да колекционира произведения на изкуството. В средата на 1860-те напуска Санкт Петербург и се оттегля да живее като частно лице в Париж. Там наема скъп апартамент от английския колекционер лорд Хертфорд на Rue Taitbout и става известен комарджия, колекционер на произведения на изкуството и меценат.
Запознат е с Гюстав Курбе от Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов и му поръчва картините Le Sommeil (Сънят) и L'Origine du monde. Последната картина вероятно е на тогавашната му любовница Констанс Куенио.[2] Той също така придобива Le Bain turc (Турската баня) от Енгр и други творби на Дьолакроа, Тройон, Добини, Мейсоние, Коро, Русо и Жером. Произведенията, за които е известно, че са били собственост на Халил Шериф паша, включват:
- Йожен Делакроа, Убийството на епископа на Лиеж (сега в Лувъра, Париж)
- Йожен Дьолакроа, Жените от Алжир (една версия е в Лувъра, Париж, но не е ясно дали това е притежаваната от Халил)
- Йожен Дьолакроа, Тасо в болницата на Света Анна във Ферара (частна колекция на Бюрле, Цюрих)
- Eugène Delacroix, Tam o' Shanter (вдъхновена от поемата на Робърт Бърнс) (Музей на замъка, Нотингам)
- Йожен Дьолакроа, Арабска кавалерия, практикуваща кавалерийска атака (Музей Фабр, Монпелие)
През януари 1868 г. Халил Шериф паша разпродава своята колекция от произведения на изкуството преди да замине на поста османски посланик във Виена, като по този начин се измъква от Париж само две години преди френско-пруската война. След мандата във Виена той се мести в Истанбул и се жени за принцеса Назлъ Фазъл, дъщеря на видния реформатор от онова време Мустафа Фазъл паша.[3] През 1877 г. той се завръща в Париж като османски посланик за няколко месеца, но е освободен от поста си през септември същата година. Халил Шериф паша умира в Истанбул на 12 януари 1879 г. Според някои източници смъртта му се дължи на топлинен удар по време на парада за възкачването на Абдул Хамид II, но тази версия е съмненителна, тъй като парадът се провежда през август 1876 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Musée d'Orsay. The first owner of The Origin of the World, who probably commissioned it, was the Turkish-Egyptian diplomat Khalil-Bey (1831-1879). Архив на оригинала от 2016-03-19 в Wayback Machine.
- ↑ Ludivine Trichot. Le fabuleux destin de Constance Quéniaux, la femme représentée dans L'Origine du monde // Le Figaro. 25 September 2018. Посетен на 27 September 2018.
- ↑ Local/global : women artists in the nineteenth century. Aldershot [England], Ashgate, 2006. ISBN 0754631974. OCLC 60776816.
|
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Khalil Sherif Pasha в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
