Хамди Охри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хамди Охри
Hamdi Ohri
албански политик
Роден
Починал
24 ноември 1938 г. (66 г.)

Хамди бей Чоку Охри (на албански: Hamdi Bej Çoku Ohri) е виден деец на Албанското възраждане.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хамди бей е роден в 1872 година в град Охрид, чието име носи като прякор. Издънка е на големия род Чоку от Клабучища, Дебърско. Внук е на видния деец на Албанското възраждане Иляз паша Дибра и е възпитан като албански патриот. Завършва основно училище в Охрид и медресе в Битоля. На 16 години заминава, за да учи във Военната академия в Цариград. В 1892 година започва да присъства на революционните заседания в дома на дебранина Беджет Бекташи, на които присъстват и Сами и Наим Фрашъри, Дервиш Хима, доктор Ибрахим Темо и други. Разкрити от властите, Хамди, Темо и Хима успяват да се спасят, докато Бекташи е заловен и умира в заточение.[1]

Охри заминава за Европа. След престой във Виена, Белград и Букурещ, се връща в Цариград, където е арестуван няколко дни по-късно. Скоро е освободен и се връща в родния си град Охрид. По това време Охри работи заедно със Сотир Колеа върху съставянето на речник на албанския език. Хамди бей продължава революционната и културно-образователна дейност в Охрид, Струга, Дебър, Река и Кичево. Заедно с Темо и Дервиш Хима е член на Единство и прогрес. В 1897 година отваря албанско училище в къщата си. Училището е разкрито и Охри бяга в Издеглаве, но е примамен с амнистия обратно и след това осъден на пет години, но излежава само една. В затвора организира албанско училище. В 1899 година се включва в Печката лига. През ноември-декември 1899 г. Хамди бей обикаля Скопие, Тетово, Гостивар, Река, Струга и Охрид. Хамди Бей Охрид в началото на 1900 година получава писмо от Фрашъри който му препоръчва да се свърже със Сърбомакедонския комитет в Белград за сътрудничество срещу турския режим. Охри се среща с лидерите на сръбската пропаганда и крал Александър Обренович, но отхвърля предложенията им. Същата година е арестуван в Дебър и затворен в Битоля, а по-късно заточен в Диарбекир, където остава до Младотурската революция в 1908 година.[1]

Охри участва в подготовката на Битолския конгрес от 14 до 22 ноември 1908 година, Елбасанския конгрес на 2 септември 1909 г., и Втория битолски конгрес от 1 до 3 април 1910 година. В 1912 година Охри формира албанска милиция в Охридско и Стружко, която да се противопоставя на османската власт и на евентуални български, сръбски или гръцки претенции. Милицията е оглавена от Ирфан бей, Бегир Ага Ваута, Мехмед бей, бивш ръководител на албанския комитет в Охрид и Мурад Сойли ефенди. През ноември 1912 година Хамди бей, като делегат от Охрид, е сред подписалите Декларацията за независимост на Албания като делегат от Струга. След сръбската окупация по време на Балканската война в 1912 година, Охри е сред организаторите на албано-българското Охридско-Дебърско въстание.[1]

Умира на 24 ноември 1938 година в Тирана. Устроено му е величествено погребение.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Dervishi, Nebi. Hamdi Bej Ohri, atdhetar dhe veprimtar i LKSH-së. // Yll Press - Kreu. Посетен на 21 декември 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония