Клабучища (община Дебър)
Тази статия е за селото в Дебърско, Албания. За селото в Гърция вижте Клабучища.
| Клабучища Kllobçisht | |
| — село — | |
  Клабучища | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Надм. височина | 792 m |
| Население | 1299[1] души (2007) |
Клабучища (на албански: Kllobçisht или Kllobçishti или Klloboçisht) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат, до самата граница със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според османско преброяване от 1467 година в Клобчищ има 11 домакинства.[1]
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[2]
В XIX век Клабучища е смесено християнско-мюсюлманско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Кумучища (Coumoutchichta) е посочено като село с 42 домакинства с 55 жители помаци и 88 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Клабучища живеят 90 души българи християни и 420 души българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Клобучища е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 38 къщи.[5]
В Албания[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.
През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Клабучища е регистрирано като село с 530 албанци и 6 цигани, общо 536 мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[6]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Клабучища е отбелязано като вече напълно албанизирано село със 70 мюсюлмански къщи.[7]
До 2015 година селото е част от община Макелари.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
