Хана Поницка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хана Поницка
Hana Ponická
Родена15 юли 1922 г.
Починала21 август 2007 г. (85 г.)
Професияписател, сценарист, журналист, преводач
Националност Словакия
Активен период1953 – 1990
Жанрдетска литература, биография, драма
Известни творби„Как Тапичката ходеше на училище”
НаградиМедал „За заслуги“, І степен, Чехия Орден Людовит Щур І клас, Словакия
СъпругЩефан Жари
Ян Костра
Ярослав Шолка
ДецаКатарина, Лусия, Юрай

Хана Поницка (на словашки: Hana Ponická) е словашка журналистка, публицистка, дисидентка, преводачка, писателка (сценаристка и авторка на произведения в жанровете детска литература, биография и драма).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хана Поницка е родена на 15 юли 1922 г. в с. Халич, Чехословакия, в семейството на Юлиус Поницки, съдия и главен съдебен инспектор на Чехословашката република над съдилищата на Словакия и Подкарпатска Русия. Учи в гимназиите в Кошице и Братислава, където завършва през 1940 г. По време на Втората световна война следва медицина 4 години в Медицинския факултет на Словашкия университет в Братислава и практикува медицина в болницата, но не завършва обучението си.

През лятото на 1944 г. участва активно в Словашкото национално въстание. През 1945 г. се записва като доброволна медицинска сестра в Червения кръст на централната гара в Братислава, където приема и лекува затворници от концлагерите, докарани с влакови композиции. Живее със съпруга си Щефан Жари в Рим в периода 1948 – 1950 г.

След завръщането си в Словакия работи като редактор. В периода 1954 – 1967 г. се отдава професионално на литературната си кариера като писателка, публицистка и преводачка. През 1956 г. става член на Съюза на чехословашките писатели. В периода 1968 – 1972 г. е редактор на списание „Смена“, където публикува своите журналистически статии и откъси от художествената си проза. Заради отношението ѝ срещу окупацията през 1968 г. е уволнена от работата ѝ. Уволнена е от редакцията на Smena през 1972 г.

Премества се в село Лукавица. Продължава дисидентската си дейност, заради което ѝ е забранено да публикува произведенията си. През 1977 г. е сред подписалите „Харта 77[1] – гражданска инициатива за подобряване на човешките и граждански права в Чехословакия, вдъхновена от Вацлав Хавел. Същата година за това е изключена от Съюза на чехословашките писатели.

Като дисидентка публикува фейлетони в пражкото издание на „Самиздат Петлице“ и сътрудничи на радиостанция „Свободна Европа“, където излъчват поредицата ѝ „От началото до края“.

За дисидентската ѝ дейност през 1989 г. е изправена пред съда заради участие в демонстрация за отбелязване на годишнината от съветското нашествие и смазването на демократичното движение на Чехословакия от Организацията на Варшавския договор през 1968 г. Освободена е от затвора 3 месеца по-късно в резултат на Нежната революция.

Литературната си дейност започва с издаването на приказки за животните и природата – „Славееви цигулки“ (1953) и „Мечешка година“ (1955). Става много популярна в Словакия с детските си книжки, издадени през 1961 г., в които главният детски герой е Тапичката. Чрез него разказва много забавни истории за всекидневния живот на децата и учениците. В произведенията си за деца се стреми да въздейства на детското въображение, като съживява миналото и се насочва към сериозните проблеми на настоящето.

В работата си за възрастни се фокусира върху света на жените, техните проблеми в отношенията, желанието да се преодолее заплахата от самотата. Авторка е на книгите „Да дойдеш и да си тръгнеш“ (1965), „С боси крака“ (1968), „Милан Растислав Щефаник – героят се завръща“ (1991).

Като преводач прави преводи от италиански, френски, унгарски и немски език.

Омъжвала се е 3 пъти – за писателя Щефан Жари, за поета Ян Костра и за военния историк Ярослав Шолка.[2]

След краха на комунизма в Чехословакия в края на 1989 г. се включва в основаването на словашката политическа партия Християндемократическо движение.[1]

Удостоена е с медал „За заслуги“ І степен от президента на Чехия Вацлав Хавел (1996) и орден „Людовит Щур“ І степен от президента на Словакия Рудолф Шуистер (2002).

Хана Поницка умира в Банска Бистрица, Словакия на 21 август 2007 г. Погребана е в родното ѝ село Халич.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

За възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • Ábelovský dom (1959)
  • Prísť, odísť (1964) – сборник разкази
  • Bosými nohami (1968) – сборник разкази
  • Janko Novák (1974) – биографичен роман
  • Lukavické zápisky (1989)
  • Milan Rastislav Štefánik (1990) – биографичен роман

За деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Slávikove husličky (1953)
  • Medvedí rok (1955)
  • Halúzky (1955)
  • O Štoplíkovi (1961)
  • Zimná rozprávka (1961)
  • Malí mičurinci (1961)
  • Svietiaca ryba (1968)
  • O parádnici lienke (1972)
  • O Štoplíkovi, kým do školy nechodil (1991)
  • Ako Štoplík do školy chodil-nechodil (1991)
    Как Тапичката ходеше на училище, изд. „Хайни“ (2013), прев. Димитър Стефанов

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Zlatá réva (1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hana Ponicka, Slovak Writer Dies at 85 // 2007-08-22. Архивиран от оригинала на 2020-10-27. Посетен на 2020-10-21. (на американски английски)
  2. Hana Ponická // Slovenské literárne centrum. Посетен на 2023-02-11. (на словашки)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hana Ponická в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​