Ханс Бернд фон Хефтен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс Бернд фон Хефтен
Hans Bernd von Haeften
германски дипломат

Роден
Починал
15 август 1944 г. (38 г.)
Политика
Професия дипломат, юрист
Противник на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Семейство
Баща Ханс фон Хефтен
Майка Агнес фон Браухич
Съпруга Барбара Куртиус
Деца 5
Ханс Бернд фон Хефтен в Общомедия

Ханс Бернд фон Хефтен (на немски: Hans Bernd von Haeften) е германски дипломат и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г..

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хефтен е роден в Берлин, син на Ханс фон Хефтен (1870-1937), армейски офицер и президент на Райхсархива, и съпругата му Агнес фон Браухич (1869-1945). Неговите братя и сестри са Елизабет (1903-1980) и Вернер (1908-1944). През 1924 г. изучава право в университета в Кеймбридж.[1]

Той се жени за Барбара Куртиус (1908-2006) на 2 септември 1930 г. Те имат пет деца: Ян, Дирк, Верена, Доротея и Улрике.[2]

След университета, той работи за Фондация "Стреземан", а след това през 1933 г. се присъединява към външната служба. Работи главно за културно-политическия отдел на външната служба и като културен аташе в Копенхаген, Виена и Букурещ.

През 1940 г. Хефтен става лидер на отдела, но отказва да се присъедини към нацистката партия. Той има контакти с кръга Крейсау, особено чрез Улрих фон Хасел и Адам фон Трот цу Золц. Той отказва по религиозни и морални убеждения да има нещо общо с всеки опит за убийство на Адолф Хитлер, но подкрепя опита за сваляне на Хитлер и е готов да поеме властта във външното министерство. През януари 1944 г. той спира брат си, лейтенант Вернер фон Хефтен, да застреля Хитлер с пистолет с аргумента, че това ще наруши Петата Божа заповед.[3]

Обвинението срещу Ханс Бернд фон Хефтен

Хефтен е арестуван на 23 юли 1944 г., три дни след неуспешния заговор във Вълчата бърлога в Източна Прусия. Неговият брат лейтенант Вернер фон Хефтен, който е адютант на полковник Клаус фон Щауфенберг, е разстрелян заедно със Щауфенберг в ранните часове на 21 юли в "Бендлерблок". На 15 август Хефтен е изправен пред Народна съдебна палата и е обвинен в предателство във връзка с делото. Той признава за обвинението, казвайки: "От юридическа гледна точка това е предателство, всъщност не е така, защото вече не чувствам задължение за лоялност, виждам в Хитлер извършителя на злото на историята."[4] Той е осъден на смърт и обесен в същия ден в затвора Пльоцензе в Берлин.

През август 1998 г. германският Бундестаг отменя решенията на Народната съдебна палата и на специалните съдилища със закон, който забранява несправедливите националсоциалистически решения по наказателни дела.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Möckel, Andreas. Zum 100. Geburtstag von Hans-Bernd von Haeften. // Kreisau-Initiative, 2005. Посетен на 16 юли 2016.
  2. Haeften, Barbara von. Write Nothing about Politics: The Life of Hans Bernd von Haeften. // www.BrooklynRail.org. In Translation, September 2014. Посетен на 18 юли 2016. Hans von Haeften became active in the Kreisau Circle resistance group in the early 1940s and was closely connected to the July 20, 1944 plot to assassinate Hitler.
  3. (Hoffman, 1995) p.231
  4. (Fest, 1996) p.326
  5. German Bundestag. Gesetz zur Aufhebung nationalsozialistischer Unrechtsurteile in der Strafrechtspfleg. Bundesministeriums der Justiz, 29 август 1998. Посетен на 17 юли 2016.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hans Bernd von Haeften“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.