Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен
Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen
Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen.jpeg
Портрет на Гримелсхаузен (ок. 1641 г.)
Роден 1625 г.
Починал 17 август 1676 г. (51 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, сатира
Уебсайт Страница в IMDb
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Общомедия

Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен (на немски: Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen) е най-яркият немски сатирик на XVII век, епохата на Барока. Създател на прочутия пикаресков роман „Приключенията на Симплицисимус“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен е роден в обедняло благородническо семейство, което произхожда от тюрингското село Гримелсхаузен на река Вера и през XVI век се установява в град Гелнхаузен. Тогава Гелнхаузен е протестантски град в днешната провинция Хесен. Дядото на Гримелсхаузен, пекар и гостилничар, се отказва през 1592 г. от благородническата си титла.

Младост[редактиране | редактиране на кода]

За първите двадесет години от живота на Кристофел няма точни доументални сведения. Баща му умира, когато момчето е на четири или пет години. Овдовялата майка скоро се омъжва повторно и отива при новия си съпруг във Франкфурт на Майн. Синът остава в Гелнхаузен, израства при дядо си и учи в местното латинско училище.

През септември 1634 г.Тридесетгодишната война (1618-1648) стига до Гелнхаузен. Градът е превзет от римо-католическите войски и опустошен. Това се повтаря и през януари 1935 г. Голяма част от жителите, сред тях вероятно и семейството на Гримелсхаузен, бягат в близката крепост на Ханау, която се удържа от шведско-лутерански войски.

Участие в Тридесетгодишната война[редактиране | редактиране на кода]

Има основания да се смята, че през лятото на 1631 г. Гримелсхаузен участва в обсадата на Магдебург като помощник във войската, а през 1637 г. е зачислен към императорски драгунски полк във Вестфалия, но поради младостта си още не като редовен войник. През 1639 г. – вече седемнадесетгодишен – Гримелсхаузен е действащ боец в императорския полк на Райнхард фон Шауенбург. Там се издига до полков писар, а след 1644 г. вече съществуват литературни текстове, създадени от неговата ръка. През 1648 г. служи като секретар в полковата канцелария на Йохан Буркард фон Елтер във Васербург на Ин.

През юли 1649 г. в Горен Пфалц Гримелсхаузен приключва с военната си служба.

Граждански живот[редактиране | редактиране на кода]

Гравюра на Гримелсхаузен

След подписването на Вестфалския мирен договор през 1648 г. Гримелсхаузен се завръща в Офенбург. Очевидно в този период преминава към католическата вяра и женитбата му през 1649 г. се извършва по католически ритуал. Съпругата му, Катарина Хенингер, е дъщеря на полков вахмистър. В брачното свидетелство е вписана отново частицата „фон“, с което Гримелсхаузен възстановява благородническия си произход.

След сватбата младоженците заминават за Гайсбах в Баден-Вюртемберг, където от 1649 до 1661 г. Гримелсхаузен работи като управител на имението и замъка на граф фон Шауенберг. Същевременно отваря собствена гостилница, наречена „При сребърната звезда“ и прави опит в търговията с коне. От 1662 до 1665 г. е фогт в съседния замък Уленбург. След нов опит като гостилничар Гримелсхаузен поема службата кмет на градчето Ренхен. Отговаря за разглеждането на местни съдебни спорове в първа инстанция, за събирането на данъци и доставки и за спазването на обществения ред.

Тогава, независимо от многото административни задължения, Гримелсхаузен създава основните си творби.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1672 г. започва френско-холандсата война (1672—1678). През 1673 г. френският крал Луи XIV с подкрепата на страсбургския епископ, при когото служи Гримелсхаузен, открива в Горен Рейн ново поле на военни действия срещу императорските войски.

През 1675 г. Ренхен попада в сферата на сраженията. Градът и околните населени места понасят тежко бреме от войната. Гримелсхаузен отново изпълнява военни задължения. Всичко това не само усложнява крайно живота му, но го довежда до тежко и продължително заболяване, от което той умира през лятото на 1676 г. В църковната книга на Ренхен е запазен запис за смъртта му:

„Почина в Господ достопочтеният Йоханес Кристофорус фон Гримелсхаузен, човек велик на дух и високообразован, кмет на това място и макар поради размириците на войната да полагаше военна служба, а децата му да бяха разпръснати във всички посоки, по скръбния повод всички се събраха край смъртния му одър. И така бащата, благочестиво укрепен от тайнството на Евхаристията, издъхна и бе предаден на земята. Нека душата му почива в свещен мир.“[1]

Съпругата на Гримелсхаузен Катарина, родила му десет деца, умира седем години по-късно през март 1683 г.

„Симплицисимус“[редактиране | редактиране на кода]

„Симплицисимус“, начална страница на първото издание

Основната творба на Гримелсхаузен „Приключенията на Симплицисимус“ (Der abenteuerliche Simplicissimus Teutsch) (1668/69 г.) е снабден с обяснително подзаглавие в стила на епохата: „Житеописание на странника Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм, кога и къде се е появил на този свят, какво е видял, научил, изпитал и препатил в него и защо доброволно го е напуснал“. Това е бароков роман с изключителна жизненост и разнообразие. Писателят обрисува подробна картина на Тридесетгодишната война и на подивелия обществен живот в Германия след войната. От значение са описанията на личните му преживявания, а също обширните му познания на античната литература, както и на образци от испанския и френския пикаресков роман[2]. Наред с това необикновено начетеният писател преработва в романа си множество наблюдения от различни области на знанието през неговата епоха.

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сатирични творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Schwarz und weiß oder die Satirische Pilgerin (1666)
  • Der teutsche Michel (1670)
  • Das Rathstübel Plutonis (1672)
  • Die verkehrte Welt (1673)
  • Deß Weltberuffenen Simplicissimi Pralerey und Gepräng mit seinem Teutschen Michel (1673)

Галантни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Des vortrefflichen keuschen Josephs in Ägypten erbauliche Lebensbeschreibung (1670)
  • Dietwalds und Amelindens anmutige Lieb- und Leidsbeschreibung (1670)
  • Des durchlauchtigen Prinzen Proximi und seiner ohnvergleichlichen Lympidä Liebesgeschichterzählung (1672)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на писателя през 1993 г. е учредена литературната награда Гримелсхаузен.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Приключенията на Симплицисимус, изд.: Народна култура, София (1990), прев. Борис Парашкевов
  • Приключенията на Симплицисимус, изд.: Изток-Запад, София (2013), прев. Борис Парашкевов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hans Jacob Christoffel von Grimmelshausen: Der abenteuerliche Simplicissimus Deutsch. Aus dem Deutschen des 17. Jahrhunderts und mit einem Nachwort von Reinhard Kaiser; Eichborn, Frankfurt am Main 2009; ISBN 978-3-8218-4769-6; S. 725.
  2. Wolfgang U. Eckart: Medizinkritik in einigen Romanen der Barockzeit - Albertinus, Grimmelshausen, Lesage, Ettner. In: Wolfgang U. Eckart und Johanna Geyer-Kordesch (Hrsg.): Heilberufe und Kranke im 17. und 18. Jahrhundert. Die Quellen- und Forschungssituation. Münstersche Beiträge zur Geschichte und Theorie der Medizin Nr. 18, Burgverlag Tecklenburg 1982, zu Grimmelshausen S. 57–59, ISBN 3-922506-03-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]