Харалан Александров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харалан Александров
български социален антрополог
Haralan Aleksandrov 2010.jpg
Роден
21 март 1967 г. (55 г.)

Учил вСофийски университет
Работил вНов български университет
Семейство
БащаАлександър Александров (лесовъд)
Харалан Александров в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Харалан Александров Александров е български социален антрополог, публицист[1], преподавател в Нов български университет, с научни интереси в областта на социалната антропология, социалната политика и организационните изследвания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 март 1967 г. в София, в семейството на акад. Александър Александров. Завършва славянска филология в Софийски университет, като дипломната му работа е върху междуетническите връзки в районите със смесено население в България. От 1991 до 1996 г. следва в НБУ, като преминава курсове на обучение по социална дейност и педагогическа психология към Департамента по поведенчески науки. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН с дисертация на тема „Фолклорният текст в контекста на социалната промяна“.

Между 1994 и 1999 г. специализира и в различни университети в Канада, Словакия, Великобритания, Унгария и Русия. Работи върху докторска дисертация на тема „Identity, continuity and change: the dynamics of reconstructing the organizational culture of an education institution“ към Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания.

Доцент в НБУ от 2014 г.

Член е на Института за взаимоотношения между хората и на настоятелството на Институт „Отворено общество“ - София.

През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България [2]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • (with R. Chickek) (2005). Pathological consequences of abused socialism, Organizational and Social Dynamics, 5:1.
  • (2004). Transformation of Organizational Cultures in Bulgaria, in „After the Accession: Economic Culture in South-Eastern Europe – an Asset or a Liability“, Sofia.
  • (2004). Diseases of Transition: a Belated Participation, in Critique and Humanism (17:1). Sofia.
  • (with T. Tomov, Ivan K. Ivanov & R. Chickek) (2002). The Leadership Function in Bulgaria: Analysis of Group Relations in „The State of Society“, Open Society: Sofia.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]