Хелън Гърли Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хелън Гърли Браун
Helen Gurley Brown
Хелън Гърли Браун, 1996 г.
Хелън Гърли Браун, 1996 г.
Родена18 февруари 1922 г.
Починала13 август 2012 г. (90 г.)
Професияписател, журналист
Националност САЩ
Активен период1962 – 2012
Жанрчиклит, документалистика
Известни творби„Сексът и неомъжената жена“
„Сексът и офисът“
СъпругДейвид Браун (1959 – 2010)
Уебсайт
Хелън Гърли Браун в Общомедия

Хелън Гърли Браун (на английски: Helen Gurley Brown) е американска журналистка, издателка и писателка на произведения в жанра чиклит и документалистика. Тя е главен редактор на списание „Космополитън“ в продължение на 32 години.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелън Мари Гърли Браун е родена на 18 февруари 1922 г. в Грийн Форест, Арканзас, САЩ.[2] Тя е по-малката дъщеря на Клео Фред и Айра Гърли.[3] Баща ѝ Айра е назначен за комисар на Комисията по дивеч и риба в Арканзас, а след избирането му в законодателния орган на щата Арканзас семейството се премества в Литъл Рок, Арканзас.[4] Той умира при инцидент с асансьор през 1932 г., а сестра ѝ заболява от детски паралич.[1] През 1937 г. семейството се мести в Лос Анджелис. Учи в политехническата гимназия „Джон Х. Франсис“. След завършването ѝ семейството се премества в Уорм Спрингс, Джорджия.[4]

Следва един семестър в Тексаския държавен колеж за жени,[2] а след това се премества обратно в Калифорния, за да следва в „Уудбъри Бизнес Колидж“, който завършва през 1941 г.[1] По-късно преминава и разширени писмени курсове в Калифорнийския университет – Лос Анджелис.[3] През 1947 г. майка ѝ и сестра ѝ се преместват в Осейдж, Арканзас, а тя остава в Лос Анджелис.[4]

След дипломирането си, в периода 1942 – 1945 г., работи като секретарка в „Музикална корпорация на Америка“, в периода 1945 – 1947 г. е секретарка в Агенция „Уилям Морис“, а в периода 1948 – 1958 г. работи като копирайтър в рекламна агенция Foote, Cone & Belding в Лос Анджелис,[2] ставайки един от най-добре платените рекламни копирайтъри началото на 60-те години, получавайки награди за това.[3] В периода 1958 – 1962 г. работи като рекламен писател и счетоводител в рекламна агенция Kenyon & Eckhardt в Холивуд.[3][4] През 1959 г. се жени за Дейвид Браун, който по-късно става известен филмов продуцент.[1]

През 1962 г. е издадена първата ѝ книга „Сексът и неомъжената жена“. В нея тя излага вижданията и съветите си за изкуството да бъдеш жена – за срещате с мъжете и откриването и омайването им, удоволствието от флирта, наслаждението от връзката, позитивите и недостатъците на женените мъже, различаването на мъжете тип „малко момче“ и „Дон Жуан“, всичко за това как жените да живеят и да обичат живота си.[1] Книгата става международен бестселър и я прави известна.[4] През 1964 г. по книгата е направен едноименният филм с участието на Натали Ууд. През 1965 г. е издадена и книгата ѝ „Сексът и офисът“, в която продължава със съветите си към жените.[2]

През 1965 г. е назначена за главен редактор списание „Космополитън“.[2] Под нейното ръководство до 1997 г. „Космополитън“ става световно известно като списание за съвременната необвързана жена с кариера, като защитник на сексуалната свобода на жените, представяйки жени модели за подражание, жените които имат всичко – „любов, секс и пари“.[4] Представяният модел на подражание, т.н. Cosmo Girl, играе важна роля за радикалните промени в обществото, наричани „сексуална революция“.[3][4] Заедно с работата си в списанието, в периода 1967 – 1968 г., е и главен редактор на списание EYE, а от 1972 г. е и редакционен директор на международни издания на „Космополитън“ (59) на издателската корпорация „Хърст“, на която позиция остава до смъртта си.[1] Участва и като гост в множество телевизионни и радио програми. В продължение на години е обявявана за една от най-влиятелните американски жени. През 1988 г. е включена Залата на славата на издателите.[2][3]

Като автор тя е член на Гилдията на авторите, Лигата на авторите на Америка, Американското дружество на редакторите на списания и Американската федерация на телевизионните и радио артисти.[3] По време на успешната си кариера тя води, заедно със съпруга си, и активна благотворителна дейност в областта на образованието, сътрудничейки си с Колумбийския университет, Станфордския университет, Обществената библиотека на Ню Йорк и Американския природонаучен музей.

Хелън Гърли Браун умира на 13 август 2012 г. в Ню Йорк.[2][5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Sex and the Single Girl (1962)[1][3][4]
    Сексът и неомъжената жена, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2004, 2008), прев. Антоанета Дончева-Стаматова
  • Sex and the Office (1965)
    Сексът и офисът, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2008), прев. Антоанета Дончева-Стаматова
  • Outrageous Opinions of Helen Gurley Brown (1967)
  • Helen Gurley Brown's Single Girl's Cookbook (1969)
  • Sex and the New Single Girl (1970)
  • Having It All (1982)
    Да имаш всичко, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2005), прев. Антоанета Дончева-Стаматова
  • The Late Show: A Semi Wild but Practical Guide for Women Over 50 (1993)
  • The Writer's Rules: The Power of Positive Prose—How to Create It and Get It Published (1998)
  • I'm Wild Again: Snippets from My Life and a Few Brazen Thoughts (2000)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helen Gurley Brown в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​