Хенри Роулинсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Роулинсън (1850 г.)
британски археолог и лингвист
Хенри Роулинсън (1850 г.) 
Роден: 11 април 1810
Чедлингтон, Оксфордшир, Британска империя
Починал: 5 март 1895
Лондон, Британска империя

Хенри Кресуик Роулинсън, на англ. Henry Creswicke Rawlinson, е британски археолог, асиролог, лингвист и дипломат. Сдобива се със световна слава като дешифровчик на персийския клинопис.

Рискувайки живота си през годините 1837—1844 г. многократно се спуска по Бехистунската скала с цел да копира персийската и еламитската част от Бехинстунския надпис, който впоследствие дешифрира.

Биография[редактиране | edit source]

Хенри Роулинсън е брат на историка Джордж Роулинсън.

Получава образованието си в Илинг (Мидлсекс), а от 1826 г. постъпва на военна служба в Британската източноиндийска компания. От 1827 г. е на длъжност кадет в компанията, пребивавайки в Индия. На место научава персийски и след 6 години се отправя към Персия да обучава войската на шаха. В Иран разчита надписа на Бехистунската скала, като преди това с риск за живота си го копира понеже по него време фотографирането е неизвестно, поради което на Роулинсън се налага многократно да се спуска с въжета от върха на скалата към надписа.

Конфликтът между британското и персийското правителство наложил Роулинсън да напусне преждевременно Персия. В 1840 г. получава длъжност в Кандахар (Афганистан), проявявайки се като храбър боец в Афганистанската война. През 1843/44 г. е британски агент на Арабския полуостров. По собствено желание в 1844 г. получава ново назначение на длъжност британски консул в Багдад, където за него възниква възможност и време да се върне към изучаването на клинописа. От 1851 г. е генерален консул в Багдад, след като му е присвоено звание подполковник от кралската армия.

Роулинсън се възползва максимално от предоставената му възможност да продължи своите археологически изследвания. От Багдад се заема с разкопаването на древните Ниневия и Вавилон, където открива огромно количество асиро-вавилонски клинописни надписи, които дешифрира в сътрудничество с други асиролози.

През 1849 г. Роулинсън се връща в Англия, а през 1851 г. публикува своите спомени с текста от Бехистунския надпис на английски. Предава на Британския музей събраните артефакти, след което се отправя съвместно с Остин Леярд на археологическа екпедиция в Месопотамия. През 1855 г. се уволнява от Британската източноиндийска компания, като прекарва остатъка от живота си в Лондон. В Англия Роулинсън се запознава с младия Джордж Смит, който благодарение на неговото съдействие скоро става един от най-известните изследователи на древността.

През 1856 г. Роулинсън е избран в английския Парламент, като същевременно влиза в управителния съвет на Британската източноиндийска компания, в чието управление остава до реорганизацията ѝ през 1858 г.

През 1859 г. получава длъжността британски посланик в Техеран, но на следващата 1860 г. излиза в оставка от поста.

От 1865 до 1868 г. е повторно член на британския Парламент, влизайки отново в управителния съвет на Британската източноиндийска компания.

Публикации[редактиране | edit source]

  • «The cuneiform inscriptions of Western Asia» (1861-70).
  • «The Persian cuneiform lnscriptions at Behistun» (1846);
  • «History of Assyria, as collected from the inscriptions discovered in the ruins of Niniveh» (1852);
  • «Memorandum on the publication of the cuneiform inscriptions» (1855);
  • «A selection from the miscellaneons inscriptions of Assyria» (1870) und
  • «England and Russia in the East» (1875).
  • George Rawlinson: Memoir of Henry Creswicke Rawlinson, Longmans Green, New York 1898.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]