Херил Картагенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Херил Картагенски (на старогръцки: Ἥριλλος Χαλκηδόνιος; Ἥριλλος Καρχηδόνιος; на латински: Herillus ou Erillus; fl. 3 век пр.н.е.) от Халкедон (или Картаген) е древногръцки философ стоик вероятно ок. 250 пр.н.е. Той е ученик на Зенон от Китион.[1]

Той не е съгласен с много неща със Зенон от Китион.[2] Критикуван е от Цицерон [3] и е асоцииран с философа Аристон Хиоски.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Херил е авторр на произведенията:[5]

  • Περὶ ἀσϰήσεως
  • Περὶ παθῶν
  • Περὶ ὐπολήψεως -
  • Νομοθέτης
  • Μαιευτιϰός
  • Άντιφέρων
  • Διδάσϰαλος
  • Διασϰευάζων
  • Εὐθύνων
  • Ἑρμῆς
  • Μήδεια
  • Θέσεων ἠθιϰῶν
  • Some dialogues

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диоген Лаерций vii. 37
  2. Цицерон, De Officiis (On Duties), De Finibus (On Ends), etc.
  3. Цицерон, De Finibus (On Ends), 4. 40.
  4. Диоген Лаерций, vii. 166
  5. Диоген Лаерций, vii. 166