Аристон Хиоски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аристон Хиоски (на старогръцки: Ἀρίστων ὁ Χῖος Ariston ho Chios; * ок. 300 пр.н.е., fl. ок. 250 пр.н.е./260 пр.н.е.) е древногръцки философ стоик, ученик на Зенон от Китион и съосновател на стоицизъма.

Той е от остров Хиос и е син на Милтиадес. Той отива в Атина и се запознава със Зенон от Китион.[1] Ератостен е един от най-важните му ученици.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Диоген Лаерций, Животът на философите, Кн, 7: „Стоици: Аристон“; Кн. 4:„Академици: Аркезилай“.
  • Long, A., Sedley, D., The Hellenistic Philosophers. Volume 1. Cambridge University Press, 1987.
  • Porter, J., The Philosophy of Aristo of Chios. In The Cynics: The Cynic Movement in Antiquity and Its Legacy. (ed. Branham and Goulet-Cazé), Berkeley: University of California Press, 1996, pp. 156 – 189.
  • Christian Guérard, François Queyrel: Ariston de Chios. In: Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, vol. 1, Paris: CNRS, 1989, ISBN 2-222-04042-6, p. 400–404
  • Inwood, B., The Cambridge Companion to the Stoics. Cambridge University Press, 2003.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лаерций: 1925, § 16

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]