Аристон Хиоски
| Аристон Хиоски Αρίστων ο Χίος | |
|---|---|
| Роден |
300 г. пр.н.е.
|
| Починал | 3-ти век пр.н.е.
|
| Философия | |
| Школа | Стоицизъм |
Аристон Хиоски (на старогръцки: Ἀρίστων ὁ Χῖος Ariston ho Chios; * ок. 300 пр.н.е., fl. ок. 250 пр.н.е./260 пр.н.е.) е древногръцки философ стоик, ученик на Зенон от Китион и съосновател на стоицизъма.
Той е от остров Хиос и е син на Милтиадес. Той отива в Атина и се запознава със Зенон от Китион.[1] Ератостен е един от най-важните му ученици.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Диоген Лаерций, Животът на философите, Кн, 7: „Стоици: Аристон“; Кн. 4:„Академици: Аркезилай“.
- Long, A., Sedley, D., The Hellenistic Philosophers. Volume 1. Cambridge University Press, 1987.
- Porter, J., The Philosophy of Aristo of Chios. In The Cynics: The Cynic Movement in Antiquity and Its Legacy. (ed. Branham and Goulet-Cazé), Berkeley: University of California Press, 1996, pp. 156 – 189.
- Christian Guérard, François Queyrel: Ariston de Chios. In: Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, vol. 1, Paris: CNRS, 1989, ISBN 2-222-04042-6, p. 400–404
- Inwood, B., The Cambridge Companion to the Stoics. Cambridge University Press, 2003.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сенека Млади, Нравствени писма до Луцилий XCIV (§ 5 – 17) {en}
- Ariston von Chius, Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
| ||||||||||||||||||||||