Херман Бургер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херман Бургер
Hermann Burger
Роден 10 юли 1942 г.
Починал 28 февруари 1989 г. (46 г.)
Професия писател, литературовед
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жанр роман, разказ, стихотворение, литературна критика
Награди Литературна награда на Швейцарската Фондация „Шилер“ (1977)
Награда Ингеборг Бахман (1985)
Уебсайт Страница в IMDb

Херман Бургер (на немски: Hermann Burger) е швейцарски писател, автор на романи, разкази, стихотворения и научни трудове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Херман Бургер прекарва детството си в заможно буржоазно семейство в Менцикен, кантон Ааргау. Баща му е застрахователен инспектор и скулптор, а майка му – учителка по семейна икономика.

Художествените дарби на Бургер се проявяват рано – наред с писането и рисуването, също в областта на музиката; като млад Бургер свири на три инструмента в джазформация. След като полага матура, изучава четири семестъра архитектура, а после следва германистика и история на изкуството в Цюрихския университет.

През 1973 г. Бургер защитава дисертация върху езика на Паул Целан при литературоведа Емил Щайгер. Хабилитира се с изследване върху съвременната швейцарска литература и от 1975 г. става приватдоцент по немска литература във Федералния институт по технологии, Цюрих, а също редактор в културния отдел на в. „Ааргауер тагблат“.

От 1987 г. Херман Бургер е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Писателят умира през 1989 г. от свръхдоза медикаменти.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Интересът на Херман Бургер е насочен към социалните аутсайдери, които представя като достойни саможивци. Тази съдба Бургер споделя със своите герои – било като високо надарено творчески и същевременно много чувствително дете, което страда от крайно студеното отношение на майка му, било като измъчван от тежки депресии писател, за когото писането се превръща в животоспасяващ процес.

Маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки, който подкрепя Херман Бургер от самото начало на творческия му път, пише няколко дни след смъртта му в прощален отзив: „Херман Бургер беше художник, който винаги се стремеше към съвършенство, без да се щади. Той бе човек с дълбок копнеж за щастие. Немската литература загуби с него един от най-оригиналните си майстори на словото.“[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Rauchsignale, Gedichte, 1967
  • Bork, Prosastücke, 1970
  • Paul Celan. Auf der Suche nach der verlorenen Sprache, Dissertation, Zürich
  • Schilten. Schulbericht zuhanden der Inspektorenkonferenz 1976, 2009
  • Diabelli. Erzählungen, 1979
  • Kirchberger Idyllen, Gedichte, 1980
  • Kleine Welt in bunten Bildern. Naive Malerei von Elisabeth Hostettler und Texte von Hermann Burger, 1982
  • Die Künstliche Mutter, Roman, 1982[2]
  • Ein Mann aus Wörtern, 1983
  • Schriftbilder der Natur, 1985
  • Die allmähliche Verfertigung der Idee beim Schreiben. Frankfurter Poetik-Vorlesung, 1986
  • Blankenburg, Erzählungen, 1986, 2003
  • Als Autor auf der Stör, 1987
  • Der Schuss auf die Kanzel, Eine Erzählung, 1988
  • Tractatus logico-suicidalis. Über die Selbsttötung, 1988
  • Der Puck, Erzählungen, 1989
  • Brenner (auf vier Bände angelegt):
    • Erster Band: Brunsleben, 1989
    • Zweiter Band: Menzenmang, Kapitel 1–7 (Fragment aus dem Nachlass), 1992
  • Der Lachartist, Aus dem Nachlass, 2009
  • Werke in acht Bänden, 2014
  • Lokalbericht, Aus dem Nachlass, 2016

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marcel Reich-Ranicki: Meine Geschichte der deutschen Literatur. Vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Deutsche Verlags Anstalt, München 2014, S. 509.
  2. „Die Künstliche Mutter“ von Hermann Burger, SRF, 9. März 2014

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]