Херман Кант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херман Кант
Hermann Kant
Херман Кант през 1987 г.
Херман Кант през 1987 г.
Роден 14 юни 1926 г.
Починал 14 август 2016 г. (90 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ
Дебютни творби „Малко Южно море“, разкази (1962)
Награди Хайнрих Ман (1967)
Уебсайт Страница в IMDb
Херман Кант в Общомедия

Херман Кант (на немски: Hermann Kant) е германски белетрист, сред най-известните и най-значими писатели на ГДР. Книгите му са преведени на многобройни езици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Херман Кант е роден на 14 юни 1926 г. в Хамбург. Израства в бедно семейство на градинар и фабрична работничка. През 1940 г. поради постоянните бомбардировки на града семейството се преселва в Пархим, където живее дядото на бъдещия писател. Тук, след като завършва гимназия, Кант се обучава за електротехник. През 1944 г. е мобилизаран във Вермахта и пратен на фронта, където скоро попада в полски плен. По време на престоя си във варшавски трудов лагер Кант взима активно участие в дейността на антифашисткия комитет, а след освобождаването си през 1949 г. постъпва в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).

През 1952 г. Херман Кант завършва работническия факултет в Грайфсвалд. От 1952 до 1956 г. следва немска филология в Хумболтовия университет на Берлин. До 1957 работи като научен сътрудник в университетския Институт по германистика, а от 1957 до 1959 г. е главен редактор на студентското списание tua res. После постъпва като редактор в литературното списание Нойе дойче литератур (Neue Deutsche Literatur).

През 1962 г. излиза дебютната книга на Херман Кант – сборникът с разкази „Малко Южно море“ (Ein bisschen Südsee), а през 1965 г. е публикуван романът му „Аулата“ (Die Aula), който му донася първия успех като писател[1].

Социална и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След като получава диплома за висше образование, Херман Кант активно участва в дейността на университетската партийна организация. От 1974 до 1979 г. е член на Окръжния комитет на ГЕСП в Берлин, а от 1986 до 1989 г. – член на Централния комитет на партията. През 1981 г. е избран за депутат в Парламента на ГДР.

През 1959 г. Херман Кант влиза в Съюза на немските писатели, от 1969 г. е негов заместник-председател, а от 1978 до 1990 г. – председател (като наследник на Ана Зегерс). По време на неговото ръководство е лишен от гражданство поетът Волф Бирман, а от писателския съюз са изключени Адолф Ендлер, Щефан Хайм, Карл-Хайнц Якобс и Клаус Шлезингер. Въпреки това през 1987 г. Херман Кант подкрепя инициативата на писателите Гюнтер де Бройн и Кристоф Хайн за смекчаване на цензурата в литературата.

От 1967 до 1982 г. Кант е член на Президиума на ПЕН-клуба на Германската демократична република, а от 1969 до 1992 г. – на Берлинската академия на изкуствата.

След обединението на Германия през 1990 г. Херман Кант многократно е критикуван за провежданата от него политика по време на ръководните му постове в партията и в Съюза на писателите. Обвиняван е, че дълги години е сътрудничил на Министерството на държавната сигурност на ГДР (ЩАЗИ)[2].

Херман Кант умира в Нойщрелиц през 2016 г. на 90-годишна възраст[3].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein bißchen Südsee, Erzählungen, 1962
  • Die Aula, Roman, 1965
Аулата, изд.: Народна култура, София (1968), прев. Невена Станчева
  • In Stockholm, Reisebeschreibung, 1971
  • Das Impressum, Roman, 1972
  • Eine Übertretung, Erzählungen, 1975
  • Der Aufenthalt, Roman, 1977
Престоят, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Вили Брюкнер
  • Der dritte Nagel, Erzählungen, 1981
  • Zu den Unterlagen, Publizistik (1957 – 1980), 1981
  • Krönungstag, Erzählung, 1986
Денят на коронацията, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1981), прев. Федя Филкова
  • Bronzezeit, Erzählungen, 1986
  • Die Summe, Satire, 1987
  • Abspann, Erinnerungen, 1991
  • Kormoran, Roman, 1994
  • Escape. Ein WORD-Spiel, 1995
  • Okarina, Roman, 2002
  • Kino, Roman, 2005
  • Die Sache und die Sachen, Gespräch mit Irmtraud Gutschke, 2007
  • Kennung, Roman, 2010
  • Lebenslauf. Zweiter Absatz, 2011
  • Ein strenges Spiel, 2015

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Hermann Kant (1982)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hermann Wiegmann: Die deutsche Literatur des 20. Jahrhunderts Würzburg 2005, S. 336
  2. Cornelia Geißler: Liebe zur Vielwörterei. In: Berliner Zeitung 14. Juni 2006
  3. Hermann Kant ist tot. In: Neues Deutschland 14. August 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]