Направо към съдържанието

Хоакин Сороя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хоакин Сорола)
Хоакин Сороя
Joaquín Sorolla
Роден
Починал
10 август 1923 г. (60 г.)
ПогребанИспания
Наградикавалер на Почетния легион
Кариера в изкуството
Жанрпортрет[1]
Направлениепостимпресионизъм, социален реализъм, Натурализъм, Импресионизъм[2]
Хоакин Сороя в Общомедия

Хоакин Сороя и Бастида (27 февруари 1863 – 10 август 1923) е испански художник. Сороя се отличава с рисуването на портрети, пейзажи и монументални произведения на социални и исторически теми. Най-типичните му творби се характеризират с умело представяне на хората и пейзажа под ярката слънчева светлина на Испания и огряната от слънце вода.[3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Хоакин Сороя е роден на 27 февруари 1863 г. във Валенсия, Испания. Сороя е най-голямото дете в семейството на търговеца Хоакин Сороя и съпругата му Консепсион Бастида. Сестра му Конча се ражда година по-късно. През август 1865 г. децата остават сираци, когато родителите им умират, вероятно от холера. Грижата за тях поемат леля им и чичо им по майчина линия[5]

Смъртта на Педро Веларде и Сантилан по време на защитата на артилерийските казарми Монтелеон, 1884 г., Музео дел Прадо, Мадрид

Получава първоначалното си художествено образование на 9-годишна възраст в родния си град и след това при редица учители, включително Кайетано Капус и Салустиано Асенхо. На осемнадесетгодишна възраст той пътува до Мадрид, където изучава майсторски картини в Музео дел Прадо. След завършване на военната си служба, Сороя, на двадесет и две години, получава стипендия, която му позволява да учи живопис в Рим, Италия, четири години. Там е посрещнат и подкрепян от Франсиско Прадила, директор на Испанската академия в Рим. Дългото пребиваване в Париж през 1885 г. осигурява първия му контакт с модерната живопис; особено влияние му оказват изложбите на Жул Бастиен-Лепаж и Адолф фон Менцел. В Рим той учи с Хосе Бенлиур, Емилио Сала и Хосе Вилегас Кордеро.[6]

През 1888 г. Сороя се завръща във Валенсия, за да се ожени за Клотилде Гарсия дел Кастило, с която се запознава през 1879 г., докато работи в ателието на баща ѝ. Първата им дъщеря, Мария, се ражда през 1890 г., Хоакин – през 1892 г., и Елена – през 1895 г. През 1890 г. те се местят в Мадрид и през следващото десетилетие усилията на Сороя като художник са съсредоточени главно върху големи платна на ориенталски, митологични, исторически и социални теми. Тези произведения са излагани в салони и международни изложби в Мадрид, Париж, Венеция, Мюнхен, Берлин и Чикаго.[7]

Първият му забележителен успех е постигнат с картината Друга Маргарита (1892), която е отличена със златен медал на Националното изложение в Мадрид, след това с първа награда на Международното изложение в Чикаго, където е закупена и впоследствие дарена на музея на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури. Славата на Сороя нараства и той става водещият творец на модерната испанска школа по живопис. Неговата картина „Завръщане от риболов“ (1894) е приета с огромен интерес в Парижкия салон и е закупена от държавата за Музея на Люксембург. Тази картина загатва посоката на творчеството от зрелия му период.[8]

Сороя рисува два шедьовъра през 1897 г., подчертавайки връзката между изкуството и науката: Портрет на д-р Симаро пред микроскопа и Проучване. Тези картини са изложени в Националната изложба за изящни изкуства, проведена в Мадрид през същата година, като Сороя печели почетната награда. На картините се гледа като на триумф на натурализма. Те пресъздават вътрешната среда на лабораторията, улавяйки изкуствената червеникаво-жълта светлинна на газовата лампа, която контрастира със слабата лилава следобедна светлина, проникваща през прозореца. Тези картини може би са сред най-забележителните световни картини от този жанр.[9]

Тъжно наследство!

[редактиране | редактиране на кода]
Тъжно наследство! , 1899. Сакати деца се къпят в морето във Валенсия; в центъра – две деца, засегнати от детски паралич (колекция Bancaja)

Още по-голяма повратна точка в кариерата на Сороя бележи изложбата на Тъжно наследство (1899, вдясно) картината изобразява осакатени деца, които се къпят в морето във Валенсия под надзора на монах. Заглавието на творбата навежда на мисълта, че те са жертви на наследствен сифилис.[10] Кампос предполага, че картината показва епидемията от детски паралич, която е преминала през Валенсия няколко години по-рано. Това се прави, вероятно, за първи път в историята на живописта, чрез образа на двете засегнати деца.[11] Картината носи на Сороя най-голямото му официално признание – Голямата награда и почетен медал на Световната изложба в Париж през 1900 г. и почетния медал на Националната изложба в Мадрид през 1901 г.

При подготовката си за „Тъжно наследство“, Сороя създава поредица от подготвителни скици с маслени бои, използвайки най-голяма яркост и бравура, което разкрива нарастващия интерес на твореца към блестящата светлина.[12]

Сороя явно цени достатъчно високо тези скици, че да подари две от тях на американски художници; едината на Джон Сингър Сарджънт, другата на Уилям Мерит Чейс.[13] След тази картина Сороя никога не се е връщал към такива социални теми в творчеството си.[14]

Зрялост

[редактиране | редактиране на кода]
Съпругата ми и дъщерите ми в градината или „Mi Esposa e Hijas en el Jardín“, както е оригиналното име, 1910 г.

Изложбата в Парижкото световно изложение през 1900 г. му донася почетен медал и номинация за кавалер на Ордена на почетния легион. През следващите няколко години Сороя е избран за член на Академиите за изящни изкуства в Париж, Лисабон и Валенсия. Обявен е и за Любим син на Валенсия.

Специална изложба на негови творби – фигури, пейзажи и портрети – в Galeries Georges Petit в Париж през 1906 г. засенчва всичките му по-ранни успехи и води до назначаването му за офицер на Ордена на почетния легион. Изложбата включва около 500 творби, ранни картини, както и по-нови, изпълнени със слънчева светлина, плажни сцени, пейзажи и портрети. Тази продуктивност удивлява критиците и се превръща във финансов триумф.[15] Следващите мащабни изложби в Германия и Лондон са посрещнати по-сдържано, но през 1908 г. в Англия Сороя се срещна с Арчър Милтън Хънтингтън, който му предлага членство в Испанското общество на Америка в Ню Йорк и го покани да организира изложба там през 1909 г. Тя включва 356 картини, като 195 от тях са продадени. Сороя прекарва пет месеца в Америка, където рисува повече от двадесет портрета.[16]

Произведенията на Сороя често биват излагани заедно с тези на неговите съвременници и приятели, Джон Сингър Сарджънт и Андерс Зорн.[17]

Портрети

[редактиране | редактиране на кода]
Американският президент Уилям Хауърд Тафт, 1909 г., Музей на изкуствата Тафт

Въпреки че формално портретите не са предпочитаният от Сороя жанр, тъй като ограничават творческите му вкусове и биха могли да отразят липсата му на интерес към обекта на картината,[18] поръчките за такива се оказват печеливши, а и Сороя не може да устои на изкушението да създаде портрети на семейството си. В някои от тях влиянието на Веласкес личи ясно, например в Моето семейство (1901), препратка към Las Meninas, където Сороя групира съпругата си и децата на преден план, докато самият той се отразява в далечно огледало.[19] В други произведения личи желанието за съревнование с приятеля му Джон Сингър Сарджънт, например в Портрет на г-жа Айра Нелсън Морис и нейните деца (1911).[20] Поредица от портрети, нарисувани в Съединените щати през 1909 г., по поръчка на Испанското общество на Америка, включват Портрета на г-н Тафт, президент на Съединените щати,[21] Този портрет, който е рисуван в Белия дом, е част от постоянната изложба на Музея на изкуствата Тафт в Синсинати, Охайо.[22]

Портрет на д-р Симаро пред микроскопа, 1897 г. (Luis Simarro Legacy Trust, Fundación General, Complutense University)

Както можем да предположим, играта на слънчевата светлина провокира интереса му и той намира перфектната среда за рисуването на портрети на открито.[23] По този начин, в изпъстрен от слънце пейзаж, позират дъщеря му за картината Мария в Ла Гранха (1907), испанският монарх за Портрета на крал Алфонсо XIII в хусарска униформа (1907).[24] За портрета на г-н Луис Комфорт Тифани (1911)[25] американският художник позира седнал до статива си в градината си в Лонг Айлънд, заобиколен от екстравагантни цветя. Необичайните идеи на твореца достигат своя връх в „Съпругата ми и дъщерите ми в градината“ (1910 г., вижте галерията по-долу), където идеята за традиционен портрет отстъпва място на чистата плавна наслада от картина, създадена с гъсти цветови пасажи. В нея се сливат любовта на Сороя към семейството и слънчевата светлина.

Провинциите на Испания

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1911 г. Сороя посещава Съединените щати за втори път, като представя 152 нови картини в Музея на изкуствата в Сейнт Луис[26][27] и 161 в Института по изкуствата в Чикаго няколко седмици по-късно.[28] По-късно през годината Сороя се срещна с Арчи Хънтингтън в Париж и подписа договор за изработка на серия картини от маслени бои на тема живота в Испания. Тези 14 великолепни стенописа, изложени и до днес в сградата на Испанското общество на Америка в Манхатън, варират от 3,5 до 4 метра височина и са дълги общо 70 метра.[29][30] Тази серия от картини е най-голямата поръчка в кариерата му, като доминира късните години на творчеството и живота на Сороя.

Хънтингтън си е представял, че серията ще представя историята на Испания, но художникът предпочита не толкова специфичното Образът на Испания, избирайки да представи регионите на Иберийския полуостров и я нарича Провинциите на Испания.[31] Въпреки необятността на платната, Сороя рисува всички освен едно на пленер и пътува до самите региони, за да ги нарисува: Навара, Арагон, Каталуния, Валенсия, Елче, Севиля, Андалусия, Естремадура, Галисия, Гипускоа, Кастилия, Леон, и Аямонте, като на всяко място рисува модели, позиращи в местни носии. Всеки стенопис възхвалява пейзажа и културата на своя регион, панорами, съставени от тълпи работници и жители. До 1917 г., според собственото му признание, той е изтощен.[32] Завършва цялата серия до юли 1919 г.[33]

Сороя преживява инсулт през 1920 г., докато рисува портрет в градината си в Мадрид. Парализиран в продължение на повече от три години, той умира на 10 август 1923 г. Погребан е в Cementeri de Valencia, Испания.

Стаята Sorolla, в която се помещава „Провинциите на Испания“ в Испанското общество на Америка, е отворена за публиката през 1926 г.[34] Стаята е затворена за реконструкция през 2008 г., което е причината стенописите да бъдат представени в музеи в испания за първи път. Стаята Sorolla е отворена отново през 2010 г., като стенописите са част от постоянната експозиция.[35]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Joaquín Sorolla García vestido de blanco, 1896. Музеят Сороя, Мадрид. Синът на художника „облечен в бяло“
    Joaquín Sorolla García vestido de blanco, 1896. Музеят Сороя, Мадрид.

    Синът на художника „облечен в бяло“
  • Деца на брега, 1903. Музей на изкуствата във Филаделфия.
    Деца на брега, 1903. Музей на изкуствата във Филаделфия.
  • Госпожа Сороя в черно, 1906, Metropolitan Museum of Art.
    Госпожа Сороя в черно, 1906, Metropolitan Museum of Art.
  • Плажът на Валенсия, 1908.
    Плажът на Валенсия, 1908.
  • Къпането на конете, 1909. Музей Сороя, Мадрид.
    Къпането на конете, 1909. Музей Сороя, Мадрид.
  • Разходка по плажа или Paseo a orillas del mar, 1909. Музеят Сороя, Мадрид.
    Разходка по плажа или Paseo a orillas del mar, 1909. Музеят Сороя, Мадрид.
  • Robert Bacon, 1909 (Diplomatic Reception Rooms, U.S. Department of State).
    Robert Bacon, 1909 (Diplomatic Reception Rooms, U.S. Department of State).
  • Деца на плажа, 1910. Museo del Prado, Мадрид.
    Деца на плажа, 1910. Museo del Prado, Мадрид.
  • Castilla or La fiesta del pan, 1913. Първата завършена картина от „Провинциите на Испания“, 14 стенописа в испанската общност в Манхатън.
    Castilla or La fiesta del pan, 1913. Първата завършена картина от „Провинциите на Испания“, 14 стенописа в испанската общност в Манхатън.
  • Niña, 1904. Museo Nacional de la Habana, Куба.
    Niña, 1904. Museo Nacional de la Habana, Куба.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ joaquin-sorolla-y-bastida
  2. ↑ www.nationalgallery.org.uk
  3. ↑ Ивайло Харалампиев. Годината на Сороя // www.capital.bg. 11 август 2023. Посетен на 9 август 2024.
  4. ↑ "By reason of his native genius and stubborn will-power he became what he is—the painter of vibrating sunshine without equal. Let there be no mincing of comparisons in this assertion. Not Turner, not Monet, painted so directly blinding shafts of sunlight as has this Spaniard." (James Gibbons Huneker, quoted in Peel, Edmund: The Painter Joaquin Sorolla, Philip Wilson Publishers, Ltd., 1989, p. 13.)
  5. ↑ Sorolla, Francisco Pons: "Sorolla: his Painting and his Family", The Painter Joaquin Sorolla, p. 19.
  6. ↑ Peel, p. 244.
  7. ↑ Peel, p. 14.
  8. ↑ "The Return from Fishing is a key painting in Sorolla's development. It is his first large Valencian beach scene and his first large painting of a natural subject—one might almost say that it was his first Sorolla." (Peel, p. 215.)
  9. ↑ Campos Bueno, JJ, (2010) Art and Science in Sorolla’s Painting A Research in Dr. Simarro’s Lab. Psychologia Latina, 1, 9–26 // Архивиран от оригинала на 2017-08-09. Посетен на 2024-08-06.
  10. ↑ A lusciously perverse view of a backward land - Sorolla: Spanish Master of Light review // The Guardian.
  11. ↑ Campos Bueno, JJ, (2010) // Архивиран от оригинала на 2017-08-09. Посетен на 2024-08-06.
  12. ↑ Peel, p. 217.
  13. ↑ Peel, pp. 217–218.
  14. ↑ Los pintores Sorolla y Zorn, en una exposición frente a frente // El Pais, 5 March 1992. Посетен на 16 September 2014.
  15. ↑ F.P. Sorolla, p. 22.
  16. ↑ Peel, pp. 246–247.
  17. ↑ Thyssen. Thyssen-Bornemisza Museum Presents Sargent/Sorolla // Thyssen Museum. Посетен на 16 September 2014.
  18. ↑ "I do not care to paint portraits indoors [...] I cannot feel sympathetic." (Joaquín Sorolla, quoted in Evening Post, 5 February 1909.)
  19. ↑ Peel, p. 221.
  20. ↑ The impact may have been reciprocal: "[...] that Sorolla was influenced by Sargent in his portraiture seems apparent [...] It certainly appears that Sargent's landscape painting after 1906 was strongly influenced by Sorolla." (Peel, p. 15.)
  21. ↑ File:Joaquin Sorolla Portrait of President Taft.jpg – Wikimedia Commons at commons.wikimedia.org.
  22. ↑ Peel, p. 230.
  23. ↑ Peel, pp. 63, 232.
  24. ↑ File:Joaquin Sorolla Retrato Del Rey Don Alfonso XIII con el Uniforme De Husares.jpg – Wikimedia Commons at commons.wikimedia.org
  25. ↑ The portrait of Louis Tiffany is on permanent display at the Hispanic Society of America in Manhattan.
  26. ↑ Exhibition Archive, 1910-1919 // Saint Louis Art Museum. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 20 April 2013.
  27. ↑ Sorolla, Joaquin. A Collection of Paintings by Joaquin Sorolla Y Bastida: Exhibited in the United States Under the Auspices of the Hispanic Society of America. City Art Museum of St. Louis, 1911. Opening Wednesday Morning, 22 March 1911, at Ten O'clock, in Galleries 16, 2, 3 and 14 in the East Wing at the Forest Park Art Building and Continuing for Three Weeks
  28. ↑ Peel, p. 247.
  29. ↑ Burke, Marcus. A Collection in Context: The Hispanic Society of America // Media Center for Art History at Columbia University. Посетен на 21 April 2013. These 14 murals can be seen in detail online at this Web site. In the First Floor map at the upper right, click on the blue dot in the left-most empty room -- which shows the whole Sorolla Room.
  30. ↑ The Provinces of Spain // Media Center for Art History at Columbia University. Посетен на 21 April 2013.
  31. ↑ Muller, Priscilla: "Sorolla and America", The Painter Joaquin Sorolla, p. 65.
  32. ↑ Muller, p. 67.
  33. ↑ "Yesterday afternoon I was able to do quite a lot of work on the picture, so that I hope to finish it today, the feast of St. Peter. That will be the end of more than six years' work, of suffering and struggle, with so much that was good and bad, especially at this stage". (F.P. Sorolla, p. 29.)
  34. ↑ Felipe Garín and Facundo Tomás Visión de España. La colección de la Hispanic Society of America Catálogo de la Exposición, Bancaja, Valencia 2008
  35. ↑ Kahn, Eve. Panoramic 'Vision' Back From Tour of Spain // The New York Times. 4 March 2010. Посетен на 23 February 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joaquin Sorolla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хоакин_Сороя&oldid=12342552“.