Христо Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Антонов
български генерал
Звание
Години на служба до 1934 г.
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1958 г. (71 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Христо Евстатиев Антонов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 1-ва пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918), началник на Школата за запасни офицери (1929 – 1930) и началник-щаб на 3-та военноинспекционна област (1931 – 1934).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Антонов е роден на 22 май 1886 г. във Велико Търново. През 1906 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 2 септември 1909 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след които на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан. Служи в Железопътната дружина.

През Първата световна война (1915 – 1918) служи като командир на рота от 1-ва пионерна дружина и на 20 юли 1917 г. е произведен в чин майор. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни отличия и заслуги през войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен с корона на военна лента[1], през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[2], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната[3].

На 28 август 1920 г. е произведен в чин подполковник, а през 1922 г. е назначен на служба във 2-ра колоездачна дружина. От 1927 г. е на служба в Държавната военна фабрика, през следващата година е произведен в чин полковник, а през 1929 г. е назначен за началник на Школата за запасни офицери. През 1930 г. е назначен за началник-щаб на 3-та военноинспекционна област и през 1934 г. е уволнен от служба.

Генерал-майор Христо Антонов умира през 1958 г. е и погребан в Центалните софийски гробища.[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Христо Антонов е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България