Христо Гюлеметов – Чибис
Тази статия е за политика и историк. За революционера вижте Христо Гюлеметов – Бонбона.
| Христо Гюлеметов – Чибис | |
| български комунист | |
| Роден |
14 октомври 1885 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| VI ВНС | |
Христо Константинов Гюлеметов, известен като Чибис, е деец Българската комунистическа партия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Брацигово, Пещерско, на 14 октомври 1885 година. Родът му произхожда от костурското село Омотско.[2] Учи в Практическото земеделско училище в Кюстендил и започва работа в Държавния разсадник в Плевен. Година по-късно се записва в Лозаро-винарското училище в Плевен.[2] В 1904 година, докато работи в разсадника, контактува с тесните социалисти Тодор Луканов, Йордан Йорданов, Вълчо Иванов, Ламби Кандев и други. След завършването си, в 1908 година основава първата група на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) в Брацигово, към която е създаден и просветен кръжок.[1] В 1910 – 1911 година е войник, а след това е подуправител на Държавния разсадник в Севлиево. Участва в Балканската война с 40-и пехотен беломорски полк. Поради заболяване е изпратен в тила и демобилизиран. От края на 1913 година е заместник-управител на Държавния разсадник в Елена. Участва и в Първата световна война. В 1916 година е окръжен военен агроном в Струмица, а по-късно в Царево село.[2]
След Първата световна война общинските избори в Брацигово през декември 1919 година са спечелени от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) и Гюлеметов е избран за кмет. Новата общинска управа започва редица социални реформи, но среща съпротива от централната власт.[2] Общината обявява първи май за официален празник, взима мерки по охрана на общинските гори, спира споровете със съседните общини.[1] През пролетта на 1921 година Гюлеметов е арестуван в кабинета си, отведен в Таш капия в Пловдив, а после след заповед от правителството е отстранен от длъжност, а общинската управа е разтурена.[2]
От 1923 година Гюлеметов е земеделски специалист в София. От 1926 година е администратор в изданията на Дружеството на българските агрономи. Автор е на статии и брошури, а в 1940 година издава книгата си „Из миналото на Брацигово“.[2]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Гюлеметов е във Временната управа на София. На 27 октомври 1946 година е избран за депутат в VI велико народно събрание, което приема нова конституция. Работи като завеждащ Стопанския отдел на Общия земеделски професионален съюз, завеждащ кадри в Министерството на земеделието и в Централния съвет на Отечествения фронт. Избиран е многократно за депутат в Столичния градски народен съвет.[2]
С Указ на Президиума на Народното събрание от 12 ноември 1953 година е удостоен със званието „заслужил селскостопански деятел“.[2] Носител е на орден „Девети септември 1944 г.“ I степен.[1] В 1955 година издава книгата си „Страници из революционното движение в Брацигово 1878-1925 г.“.[2]
Умира на 30 май 1956 година в Брацигово.[2]
