Христо Фукара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Фукара
български търговец
Роден

Христо Фукара е български възрожденски търговец и общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Занимава се с търговия със сурови кожи. Става устабашия на кюркчийския еснаф и същевременно активно участва в работата на Прилепската българска община.[1] По думите на Кузман Шапкарев:

се отличи като най-влиятелно и най-способно лице между управляющите общинските работи.[2]

През май 1878 година Христо Хаджиильов и Христо Фукара от името на Прилепската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[3]

В 1880 година фирмата на Фукара се мести в Солун, където развива широка дейност. След Солунските атентати в 1903 година е арестуван. Царевна Миладинова пише за него:

Фукара имаше изключителни дарования като организатор, като търговец, като предвидлив човек със здрав български ум. Той дойде в Солун почти без средства – Фукара, както се сам нарече и както пожела да се нарича основаната от него търговска къща.

Фукара разви голяма търговия със сурови кожи. Той стана магнатът на този артикул. След него се издигнаха братя Шавкулови и други. Фукара работеше със Запад. Понякога товареше цели параходи стока. Бе установил един твърде сложен апарат от служби. Поддържаше десетина български семейства, като привлече най-способни хора към обширната си работа.

Сам Фукара се задоволяваше с много малко. Хранеше се с всичките си приятели в тогавашния български център за търговски и други народни срещи Бошнак хан на Мончеви.

Фукара бе винаги облечен с българска народна носия (прилепска). Сините му сукмани, обшити с черни гайтан-ширити, бяха станали пословични в целия град, във всички западнобългарски македонски земи. Където Фукара се покажеше, винаги се събираха знатни и видни хора. Винаги се говореше за народни работи, за които той отделяше много време.

Името на Фукара бе известно и в Цариград, откъдето често му отдаваха почести. Външните центрове на обширната му търговия бяха Египет (Александрия), Тунис, Триест, Марсилия.[4]

Според Коста Църнушанов Ицо Фукара в голяма степен е прототип на героя на Димитър Талев от „Железният светилник“ Ицо Баболев.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 44.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 141, 235, 238.
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  4. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, София, 1985, стр. 224 – 225.
  5. Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 163. За разлика от Баболев обаче, когото Църнушанов приема само за чорбаджия, Ицо Фукара е бил и „народен, възрожденски деятел и свободолюбив човек“.
     Портал „Македония“         Портал „Македония