Хуан Себастиан де Елкано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хуан Себастиан де Елкано
Giovanni Caboto
испански мореплавател
Elcano.jpg
Литография на Хуан Елкано от 1854 г.
Роден
1476 г.
Починал
4 август 1526 г. (50 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Подпис Firma Elcano.svg
Хуан Себастиан де Елкано в Общомедия

Хуан Себастиан де Елкано (на испански: Juan Sebastián del Cano (Elcano)) е испански мореплавател и пътешественик-изследовател.

Ранни години (1486 – 1519)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1486 година в малкото рибарско градче Хетария (Гетария) на брега на Бискайския залив, провинция Гипускоа, Кралство Кастилия (днес Испания).

През младежките си години е наемник и воюва в Италия. След като събира малко пари се установява в Севиля, става капитан на търговски кораб, но се разорява и при угрозата от затвор се записва в експедицията на Фернандо Магелан.

Експедиционна дейност (1519 – 1526)[редактиране | редактиране на кода]

Участие в експедицията на Фернандо Магелан (1519 – 1522)[редактиране | редактиране на кода]

На 10 август 1519 г., флотилия от пет кораба и екипаж от 265 човека, под командването на Фернандо Магелан, отплава от Севиля в първото по рода си околосветско плаване.

В началото на ноември 1521 г., след смъртта на Магелан, само два от корабите на експедицията достигат до Молукските о-ви, като единия от тях „Тринидад“ се нуждае от сериозен ремонт. След като се съветват капитаните на двата кораба решават да се разделят. „Тринидад“, с капитан Гонсало Гомес Еспиноса, решават да се върне в Мексико през Тихия океан, а другият кораб „Виктория“, с капитан Елкано, след като натоварва в трюмовете си голямо количество подправки, тръгва към Испания покрай нос Добра Надежда.

На 21 декември 1521 г., с екипаж от 60 човека, в т. ч. 13 малайци, „Виктория“ поема към родината. В края на януари 1522 г. лоцманът-малаец довежда кораба до остров Тимор, а на 13 февруари испанците го напускат и поемат към нос Добра Надежда. Поради опасения от среща с португалски кораби Елкано взема курс далеч от техните традиционни маршрути и на 18 март 1522 г., на 37°50′ ю. ш. 77°33′ и. д., в Индийския океан открива остров Амстердам.

Още в началото на пътуването обаче става ясно, че натовареното на кораба месо (което представлява съществена част от предвидените за пътуването провизии), поради недостатъчното му осоляване, започва да се разваля и това принуждава екипажа да го изхвърли зад борда. Ето защо, когато на 20 май 1521 г. „Виктория“ заобикаля нос Добра Надежда, с което завършва прехода през Индийския океан, екипажът вече е намалял до 35 човека, в т.ч. четирима малайци. На островите Зелени Нос, принадлежащи на Португалия, испанците спират за да попълнят запасите си от прясна вода и продоволствия. Дванадесетте моряци и един малаец, които слизат на брега, са арестувани от португалците, а „Виктория“ вдига платна и продължава за родината.

На 6 септември 1522 г., след като загубва още един човек, Елкано с остатъка от екипажа (18 човека) на Магелан, заедно с „Виктория“, последният кораб от флотилията, пристигат в Испания, като за 1081 дни извършват първото в света околосветско плаване.

Паметник на Елкано в родния му град Гетария

Междувременно в средата на май 1522 г. на Молукските о-ви пристига португалска военна ескадра начело с Антонио Бриту, със задача да завладее архипелага и да не допуска нарушаването на португалския монопол в снабдяването на Европа с ценни подправки. За тази цел Бриту построява на остров Тернате португалски форт. След като в края на октомври Бриту получава известие, че около островите се намира европейски кораб, той веднага изпраща три кораба, които завладяват „Тринидад“ и пленяват 22-мата останали живи испанци. След четиригодишно пребиваване в португалски затвор, в Испания се завръщат само четирима от екипажа на „Тринидад“, в т.ч. и Гонсало Еспиноса.

Крал Карлос I (Карл V) присвоява на Елкано личен герб, на който бива изобразено земното кълбо с девиз на латински: Primus circumdedisti me („Ти първи ме обиколи“) и му назначава ежегодна пенсия.

Участие в експедицията на Гарсия де Лоайса (1525 – 1526)[редактиране | редактиране на кода]

През 1525 г. Елкано участва като капитан на един от корабите в експедицията на Гарсия Хофре де Лоайса, която се отправя по пътя на Фернандо Магелан към Молукските о-ви. Плаването се оказва много тежко и смъртността на корабите е много висока. На 30 юли 1526 умира адмирал Лоайса. Елкано, като негов заместник, става командващ на експедицията, но вече е сериозно болен и на 4 август 1526 година умира в Тихия океан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г.
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хуан Себастьян Элькано“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.