Хуберт Фихте

Хуберт Фихте
Hubert Fichte
	Хуберт Фихте Hubert Fichte
Роден	21 март 1935 г. Перлеберг, Германия
Починал	8 март 1986 г. (50 г.) Хамбург, Германия
Професия	писател, етнограф
Националност	Германия
Жанр	роман, новела, разказ
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хуберт Фихте в Общомедия

Хуберт Фихте (на немски: Hubert Fichte) е германски белетрист и етнограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хуберт Фихте е роден през 1935 г., малко преди да влязат в сила Нюрнбергските закони, които предвиждат наказания за интимни връзки между т.нар. арийци и евреи. Фихте е извънбрачен син на машинописка и търговец–евреин. Няколко седмици след раждането му семейството се премества в дома на дядото в Хамбург. Майката на Фихте работи, затова синът е отгледан предимно от бабата. Поради нарастващия антисемитизъм бащата емигрира в Швеция и е смятан за безследно изчезнал.

По време на Втората световна война Хуберт Фихте е евакуиран в градчето Шробенхаузен, Горна Бавария, където от 1942 до 1943 г. пребивава в дом за сираци.

Малко преди да започне „Операция Гомора“, Фихте се завръща в Хамбург. След края на бомбардировките е евакуиран в Легница, Долна Силезия.^[1]

След войната Фихте се занимава с театър и се обучава за актьор. От 1952 до 1954 г. посещава многократно Франция и Италия. Временно работи като овчар в Прованс. От 1955 до 1957 г. се обучава за земеделски стопанин и получава университетско образование по аграрни науки. През 1958 г. управлява стопанството на детски дом в Йерна, Швеция.

През 1963 г. Фихте участва в заседанието на свободното литературно сдружение Група 47, където прочита началната глава на романа си „Дом за сираци“ („Das Waisenhaus“) – публикуван през 1965 г.

През 1971 г. Фихте изследва афробразилските райони в Баия. Оттам заминава за Аржентина и се среща с писателя Хорхе Луис Борхес, после отива в Чили и се запознава със Салвадор Алиенде. През 1972 г. пребивава в Хаити. През следващите две години пътува в Танзания, Етиопия, Тринидад и Доминиканската република.^[1]

През 1974 г. Хуберт Фихте започва да пише предвидената да излезе в 19 тома мащабна творба „История на чувствителността“ („Geschichte der Empfindlichkeit“), която остава незавършена и излиза след 1987 г. посмъртно като фрагмент.

Творчеството на Хуберт Фихте търпи силни влияния от Марсел Пруст, Ханс Хени Ян и Жан Жоне. Отношенията му с Ян и значението им за осъзнаването на собствената хомосексуалност Фихте описва в романа си „Опит с пубертета“ („Versuch über die Pubertät“), публикуван през 1974 г.

През последните години от живота си Хуберт Фихте живее в Хамбург. Умира през 1986 г. от СПИН, малко преди 51-вия си рожден ден.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Der Aufbruch nach Turku, Erzählungen, 1963
Im Tiefstall, Erzählung, 1965
Das Waisenhaus, Roman, 1965
Die Palette, Roman, 1968
Detlevs Imitationen „Grünspan“, Roman, 1971
Interviews aus dem Palais d’Amour, 1972
Versuch über die Pubertät, Roman, 1974
Xango. Die afroamerikanischen Religionen II. Bahia. Haiti. Trinidad, 1976
Wolli Indienfahrer, 1978
Petersilie. Die afroamerikanischen Religionen IV. Santo Domingo. Venezuela. Miami. Grenada, 1980
Psyche. Anmerkungen zur Psychiatrie in Senegal, 1980
Zwei Autos für den heiligen Pedro Claver, 1982
Lazarus und die Waschmaschine. Kleine Einführung in die afroamerikanische Kultur, 1985
„Deiner Umarmungen süße Sehnsucht“. Die Geschichte der Empfindungen am Beispiel der französischen Schriften des Grafen August von Platen-Hallermünde, 1985
Die Geschichte der Empfindlichkeit, 1987
St. Pauli Geschichte, 2006
Ketzerische Bemerkungen für eine neue Wissenschaft vom Menschen, 2001