Хуго Мюнстерберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго Мюнстерберг
Hugo Munsterberg.jpg
Роден 1 юни 1863
Гданск Германска империя
Починал 19 декември 1916 (на 53 г.)
Кеймбридж САЩ
Професия психолог
Алма матер Хайделберски университет, Харвардски университет
Известен с Приложна психология

Хуго Мюнстерберг (на немски: Hugo Münsterberg) е ученик на Вунт с приложна ориентация, един от пионерите в приложната психология. Създател е на психотехниката, свързана с приложението на психологичните към практическите въпроси, главно за трудоспособността на хората.

Учи в Лайпциг, където среща Вунт, който го убеждава да се присъедини към психологическа лаборатория. Получава бакалавърска степен по психология, а по-късно по медицина в Хайделберг. През 1891 г. става асистент и посещава Първия международен конгрес по психология, където среща Уилям Джеймс. Поддържат кореспонденция и през 1892 г. е поканен в Харвард като директор на психологическа лаборатория. През 1898 г. е избран за президент на APA.

В един от трудовете си “Психологията и индустриалната работоспособност” – в където разглежда проблемите за мотононността, вниманието и умората, физическото и социално влияние на работната сила, ефектът от рекламата и бъдещото развитие на икономическата психология. Той е вярвал, че ключа към работоспособността е съчетаването на работата с работника.

Относно клининичната психология Мюнстерберг се основава на теорията за психофизически паралелизъм, който доказва, че всички физически процеси имат паралелел мозъчен процес. Той смятал, че умствените заболявания имат психическа основа и правил диагнози, на основата на наблюдение на поведението, разпитване и отговорите на пациентите. Тези изследвания водят до публикуването на книгата “Психотерапия”.

Той също пише няколко труда върху прилагането на психологическата информация в юридически ситуации. Главния обект на тези статии е изследването на свидетели. Публикува книгата “На свидетелската скамейка”, в която говори за психологическите фактори, които могат да повлияят на изхода на един процес. Разработва идеята за “детектора на лъжата” и дискутира погрешимостта на свидетелските показания, динамиката на фалшивите признания и ефектите на внушаемостта върху свидетели, съдебни заседатели и съдии. По-късно провежда експеримент върху груповата динамика на журито от съдебни заседатели.

Той е също психолог на естетиката – дискутира развитието на филмите и филмовата критика, в допълнение на общата естетика представя психологическото влияние на ретроспективните кадри, преливането на кадри и кадрите в едър план. Като социален коментатор, той предвижда провала в крайна сметка на световните правителствени и пацифистки лиги; прогнозира, че сухия режим ще доведе до по-тежки последици, от тези от злоупотребата с алкохол; изобличава фалшивостта на популярните магьосници и окултни фигури и като цяло прилага психологията към всекидневния живот.

Работи[редактиране | edit source]

  • Die Willenshandlung (1888)
  • Beiträge zur experimentellen Psychologie (1889-92) Vol. 1, Vol. 2, Vol. 3, Vol. 4
  • Psychology and Life (1899)
  • Grundzüge der Psychologie (1900)
  • American Traits from the point of view of A German (1901)
  • Die Amerikaner (1904)
  • The principles of Art Education (1905)
  • Science and Idealism (1906)
  • On the witness Stand (1908)
  • Aus Deutsch-Amerika (1908)
  • Psychology and Crime (1908)
  • The Eternal Values (1909)
  • Psychology and the Teacher (1909)
  • Psychotherapy (1909)
  • Vocation and Learning (1912)
  • Psychology and Industrial Efficiency (1913)
  • Psychology and Social Sanity (1914)
  • Grundzüge der Psychotechnic (1914)
  • Psychology, General and Applied (1914, textbook)
  • The War and America (1914)
  • Business Psychology (1915, textbook for La Salle Extension University, Chicago)
  • Tomorrow (1916)
  • The Photoplay. A psychological study (1916)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.