Направо към съдържанието

Хуго Мюнстерберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хуго Мюнстерберг
Hugo Münsterberg
германски психолог
Роден
Починал

Националност Германия
Учил вЛайпцигски университет
Хайделбергски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вХарвардски университет
Известен сПриложна психология
Психотехника
Семейство
Подпис
Хуго Мюнстерберг в Общомедия

Хуго Мюнстерберг (на немски: Hugo Münsterberg) е германски психолог, ученик на Вунт с приложна ориентация, един от пионерите в приложната психология. Създател е на психотехниката, свързана с приложението на психологичните към практическите въпроси, главно за трудоспособността на хората.

Роден е на 1 юни 1863 г. в Гданск, Прусия. Следва в Лайпциг, където среща Вунт, който го убеждава да се присъедини към психологическа лаборатория. Получава бакалавърска степен по психология в Лайпцигския университет (1885), а докторат по медицина защитава в Хайделбергския университет (1887). Хабилитира се във Фрайбургския университет и между 1888 и 1892 г. работи като частен доцент там. Посещава Първия международен конгрес по психология, където среща Уилям Джеймс. Поддържат кореспонденция и през 1892 г. е поканен в Харвард като директор на психологическа лаборатория. През 1898 г. е избран за президент на APA.

Умира на 19 декември 1916 г. в Кейбридж, САЩ.

В един от трудовете си „Психологията и индустриалната работоспособност“ разглежда проблемите за мотононността, вниманието и умората, физическото и социално влияние на работната сила, ефектът от рекламата и бъдещото развитие на икономическата психология. Той вярва, че ключът към работоспособността е съчетаването на работата с работника.

Относно клининичната психология Мюнстерберг се основава на теорията за психофизически паралелизъм, който доказва, че всички физически процеси имат паралелел мозъчен процес. Той смята, че умствените заболявания имат психическа основа и прави диагнози на основата на наблюдение на поведението, разпитване и отговорите на пациентите. Тези изследвания водят до публикуването на книгата „Психотерапия“.

Пише няколко труда върху прилагането на психологическата информация в юридически ситуации. Главния обект на тези статии е изследването на свидетели. Публикува книгата „На свидетелската скамейка“, в която говори за психологическите фактори, които могат да повлияят на изхода на един процес. Разработва идеята за „детектора на лъжата“ и дискутира погрешимостта на свидетелските показания, динамиката на фалшивите признания и ефектите на внушаемостта върху свидетели, съдебни заседатели и съдии. По-късно провежда експеримент върху груповата динамика на журито от съдебни заседатели.

Като психолог на естетиката, дискутира развитието на филмите и филмовата критика. В допълнение на общата естетика представя психологическото влияние на ретроспективните кадри, преливането на кадри и кадрите в едър план. Като социален коментатор, той предвижда провала в крайна сметка на световните правителствени и пацифистки лиги; прогнозира, че Сухият режим ще доведе до по-тежки последици, от тези от злоупотребата с алкохол; изобличава фалшивостта на популярните магьосници и окултни фигури и като цяло прилага психологията към всекидневния живот.

  • Die Willenshandlung (1888)
  • Beiträge zur experimentellen Psychologie (1889 – 92) Vol. 1, Vol. 2, Vol. 3, Vol. 4
  • Psychology and Life (1899)
  • Grundzüge der Psychologie (1900)
  • American Traits from the point of view of A German (1901)
  • Die Amerikaner (1904)
  • The principles of Art Education (1905)
  • Science and Idealism (1906)
  • On the witness Stand (1908)
  • Aus Deutsch-Amerika (1908)
  • Psychology and Crime (1908)
  • The Eternal Values (1909)
  • Psychology and the Teacher (1909)
  • Psychotherapy (1909)
  • Vocation and Learning (1912)
  • Psychology and Industrial Efficiency (1913)
  • Psychology and Social Sanity (1914)
  • Grundzüge der Psychotechnic (1914)
  • Psychology, General and Applied (1914, textbook)
  • The War and America (1914)
  • Business Psychology (1915, textbook for La Salle Extension University, Chicago)
  • Tomorrow (1916)
  • The Photoplay. A psychological study (1916)