Хърби Ханкок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хърби Ханкок
американски пианист
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.

Роден

Етнос афроамериканци
Образование Гринелски колеж
Награди Албум на годината (2007)
Музикална кариера
Стил джаз,[1] Бибоп,[2][3][4] Джаз рок,[5] Пост боп,[6][7] фънк,[8][9][10] Хард боп,[11][12] електро,[13][14][6] ритъм енд блус,[15][16] поп рок,[17] класическа музика[18][19]
Инструменти пиано, клавитара, Флейта, синтезатор, музикална клавиатура
Активност от 1961 г.
Лейбъл Блу Ноут, Кълъмбия рекърдс, Върв Рекърдс, Мъркюри Рекърдс, Сони Би Ем Джи, Уорнър Брос Рекърдс
Участник в Американска академия за изкуство и наука

Уебсайт www.herbiehancock.com
Хърби Ханкок в Общомедия

Хърбърт (Хърби) Джефри Ханкок (на английски: Herbert Jeffrey Hancock) е американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор.[20]

Член на Втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Ханкок оказва влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, и освен това става един от главните архитекти на пост-бопа. Той е сред първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката (чийто белег са синкопираните барабанени удари).

Музиката на Ханкок се отличава с мелодичност и достъпност; много от песните му „преминават границите“ и постигат успех сред поп слушателите. Тя е възприемчива спрямо фънка и соула, но същевременно се родее с по-свободните стилистични елементи на джаз музиката. В импровизациите си създава уникална бленда от джаз, блус и съвременна класическа музика, като хармоничните му стилизирания наподобяват естетиката на Клод Дебюси и Морис Равел.

Някои от най-известните солови творби на Ханкок са Cantaloupe Island, Watermelon Man (по-късно изпълнени от редица други музиканти, включително ръководителя на бенд Монго Сантамария), Maiden Voyage, Chameleon и синглите I Thought It Was You и Rockit. Неговият River: The Joni Letters става едва втория джаз албум, спечелил награда Грами за албум на годината (2008). Преди него единствено Getz/Gilberto (1965) печели отличието.

Ханкок практикува ничиренския будизъм и е член на будисткото сдружение Сока Гакай Интернешънъл.[21][22][23] Като част от духовната си практика, той ежедневно рецитира будисткото песнопение Нам Миохо Ренге Кио.[24]

На 22 юли 2011 г. на церемония в Париж Ханкок е определен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за промотирането на междукултурния диалог.

През 2013 г. постъпва във Факултета по музика на Калифорнийския университет, където преподава джаз музика.[25]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.songfacts.com.
  2. www.mfiles.co.uk.
  3. www.houstonpress.com.
  4. myrecordlist.com.
  5. www.nndb.com.
  6. а б www.allmusic.com.
  7. www.musicstack.com.
  8. www.cdbaby.com.
  9. www.939bobfm.com.
  10. www.939bobfm.com.
  11. www.pointofdeparture.org.
  12. seterecords.com.
  13. www.redbubble.com.
  14. www.villagevoice.com.
  15. www.ft.com.
  16. www.jambase.com.
  17. www.whosampled.com.
  18. www.theglobeandmail.com.
  19. www.rte.ie.
  20. Herbie Hancock (American musician). // Encyclopædia Britannica. Посетен на 1 февруари 2012.
  21. Reiss, Valerie. Beliefnet Presents: Herbie Hancock on Buddhism, Buddhist, Jazz, Music. // Beliefnet.com. Посетен на 22 октомври 2011.
  22. Burk, Greg. He's still full of surprises. // The Los Angeles Times. 24 февруари 2008.
  23. Hancock-Shorter-Ikeda Series on Jazz Published in Japanese. // 30 януари 2013. Архив на оригинала от 2020-11-16 в Wayback Machine.
  24. Reiss, Valerie. Herbie, Fully Buddhist. // Посетен на 13 октомври 2013.
  25. Jazz legends Herbie Hancock, Wayne Shorter named UCLA professors. // University of California Office of Media Relations and Public Outreach, 8 януари 2013. Посетен на 22 ноември 2013.