Хърта Еъртън
| Хърта Еъртън Hertha Marks Ayrton | |
| британска инженерка, математичка, физичка, изобретателка и суфражетка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
Бексхил он сий, Съсекс, Англия |
| Погребана | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия |
| Етнос | евреи |
| Националност |  Великобритания |
| Учила в | Лондонски университет Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика, математика, инженерство |
| Известна с | електрическата дъга |
| Награди | медал Хюз |
| Семейство | |
| Съпруг | Уилям Едуард Еъртън |
| Хърта Еъртън в Общомедия | |
Фийби Сара Хърта Еъртън (на английски: Phoebe Sarah Hertha Ayrton, на български известна и като Херта Айртон) е британска инженерка, математичка, физичка, изобретателка и суфражетка. Получава медала Хюз от Кралското научно дружество за своята работа с електрическите дъги и с вълните в пясък и вода.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хърта Еъртън се ражда като Фийби Сара Маркс на о-в Портси, Портсмът, Хампшър, Англия на 28 април 1854 г. Тя е третото дете на полско-еврейския часовникар Леви Маркс, имигрант от Царска Полша, и Алис Тереза Мос. Баща ѝ умира през 1861 г., оставяйки майката на Сара със седем деца и осмо на път. Тогава Сара поема част от отговорностите за по-малките деца в семейството.
На деветгодишна възраст Сара е поканена от лелите си, които управляват училище в Северозападен Лондон, да живее с братовчедите си и да се образова с тях. Тя е известна сред своите връстници и учители като огнена, понякога груба личност.[1] От 16-годишна възраст тя работи като гувернантка.[2]
В Гъртън тя учи математика и е възпитаничка на физѝка Ричърд Глейзбрук. Джордж Елиът подкрепя кандидатурата на Еъртън за колежа „Гъртън“. По време на пребиваването си в Кеймбридж Еъртън построява сфигмограф (регистратор на пулса в артериите), ръководи хоровото общество, основава пожарната в Гъртън заедно с Шарлът Скот и основава математически клуб.[3]
През 1880 г. Еъртън преминава с успех Mathematical Tripos (курс по математика в Кеймбридж), но университетът не ѝ предоставя академична степен, защото по това време Кеймбридж дава на жени само сертификати, а не пълни степени. Еъртън взема външен изпит в Лондонския университет, който ѝ присъжда бакалавърска степен през 1881 г.[4]
Математика и електроинженерство
[редактиране | редактиране на кода]
Подкрепа за избирателните права на жените
[редактиране | редактиране на кода]Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1885 г. Херта се омъжва за вдовеца Уилям Еъртън (на английски: Will Ayrton, Уилям Айртон), като осиновява неговата четиригодишна дъщеря Едит. През 1886 г. Герта ражда дъщеря си Барбара.[5]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Херта Айртон умира в Бексхил, Съсекс, на 26 август 1923 г. от отравяне на кръвта, в резултат на ухапване от насекомо.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ogilvie, Marilyn Bailey (1986). Women in Science: Antiquity Through the Nineteenth Century (3rd ed.). Cambridge, Massachusetts: MIT Press. pp. 32 – 34. ISBN 978-0-262-15031-6.
- ↑ When the census of England was taken in April 1871, she was described as a governess, living and working in the household of Maurice Gabriel, a dental surgeon, at No 56, Harley Street, Marylebone in London (The National Archives of the UK, RG10; Piece: 157; Folio: 87; Page: 27).
- ↑ Mason, Joan. „Sarah Ayrton“. Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press. doi:10.1093/ref:odnb/37136.
- ↑ "Phoebe Sarah Hertha Marks Ayrton".
- ↑ The Shalvi/Hyman Encyclopedia of Jewish Women
- ↑ Ayrton [née Marks, (Phoebe) Sarah [Hertha], Oxford Dictionary of National Biography
|
