Направо към съдържанието

Пушкин (град)

(пренасочване от Царское Село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Пушкин.

Пушкин
Пушкин
— град —
Знаме
      
Герб
Екатерининският дворец в град Пушкин
Русия
59.7167° с. ш. 30.4167° и. д.
Пушкин
Санкт Петербург
59.7167° с. ш. 30.4167° и. д.
Пушкин
Страна Русия
Федерален субектСанкт Петербург
Площ2013 km²
Население92 889 души
Основаване1710 г.
Пощенски код196601–196609
Пушкин в Общомедия

Пушкин (на руски: Пушкин, през 1710 – 1918 Царское село, през 1918 – 1937 Детское село) е град в Русия, в състава на Пушкински район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург. Население 84 600 жители към 2003 г. Наречен е на именития руски поет Александър Пушкин.

В шведско време на територията на Екатерининския дворец се намира имението на шведски магнат. Русите основават нов град на 24 юни 1710 г., когато по заповед на Петър I селището заедно с още 43 поселения е подарено на Марта Скавронска – негова втора съпруга под името Екатерина I Алексеевна. От този момент Царско село става императорска резиденция.

  • 1720 – първата улица на Царское Село – Садовая
  • 1734 – Знаменска церква – най-старата каменна постройка в града
  • 1755 – Кехлибарената стая
  • 1756 – завършва се строителството на Екатерининския Дворец по архитектурен проект на Растрели
  • 1782 – Орловска порта
  • 1810 – Основан е Лицеят на Царское Село
  • 1817 – Порта „Любезным моим сослуживцам“
  • 1824 – Колонистко езеро („Колоничка“)
  • 1830 – Египетска порта
  • 1837 – Открита е градската железница
  • В края на XIX век – първият в Европа напълно електрифициран град
  • 1905 – Александровският дворец става главна резиденция на Николай II. Тук, по време на Февруарската революция, членовете на царското семейство са държани под домашен арест
  • 1937 – Градът е преименуван на името на Пушкин по случай 100 години от неговата гибел
  • септември 1941 – Фашистките войски разграбват и разрушават дворцовия комплекс
  • 2003 – Възстановена е Кехлибарената стая

Исторически райони на града

[редактиране | редактиране на кода]
  • Център – Преобладават нискоетажни постройки като много домове са построени още през дореволюционно време.
  • София – разположен южно от центъра, на югоизток от парка.
  • Красноселка
  • Фриденталска колония
  • БАМ – на север в Пушкин. БАМ е застроен по съветско време с многоетажни домове.
  • Аграрен университет
  • Ленинградски държавен университет „А. С. Пушкин“
  • Военноморски иженерен институт
  • Военно инженерно-технически университет (бивше ПВВИСУ)
  • Пушкински военен институт по радиоелектроника и космически войски
  • Учебен център ГУВД на Санкт Петербург и Ленинградска област
  • Александровски дворец
  • Баболовски дворец
  • Екатеринински дворец
  • Запасно (Владимирски) дворец
  • Дворец княгини Палей
  • Александровски парк
  • Баболовски парк
  • Екатеринински парк
  • Отделен парк
  • Буферен парк

Екатеринински дворец

[редактиране | редактиране на кода]

Най-интересната сграда на град Пушкин е Екатерининският дворец, образец на руски барок. Дворецът е именуван на Екатерина I, която е втора съпруга на Петър Велики. Елисавета, дъщерята на Петър Велики, после Екатерина II (Велика) внасят нови елементи в преустройството на двореца. Но автентичният вид на фасадата, дело на Растрели, е запазен. По време на окупацията през Втората световна война, нацистите използват двореца за казармени помещения. От 58 разрушени зали на двореца са възстановени 32.

Най-известното помещение е Голямата зала, използвана за организиране на балове и приеми. По-дългите ѝ стени са украсени с по два реда прозорци. Високите огледала помежду им са поставени в позлатени, богато орнаментирани рамки. По стените има още огромни потонни фрески, изобразяващи руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството.

От северната страна на парадното стълбище на Екатеринински дворец се намира Кехлибарената стая. Тя дължи името си на изцяло гравираната кехлибарена облицовка, която в миналото украсявала стените ѝ, и е дарена на Петър I (Велики) от краля на ПрусияФридрих Вилхелм I – при сключването на договора от 1716 г. Кехлибарената облицовка, наред с много други ценности, изчезва по време на нацистката окупация. През 1979 г. съветското правителство преустановява издирването ѝ и пристъпва към реставрация на помещението, завършила през 2003 година.

Други великолепни стаи са Парадната синя приемна, Китайската синя гостна и Преддверието за хора. Самобитният интериор на Китайската синя гостна е дело на архитекта Камерън. При възстановяването са използвани оригинални чертежи и оригиналната коприна за облицоване на стените, която била намерена в едно от складовите помещения на Ермитажа.

Сред алеите и езерата на Екатерининския парк са пръснати многобройни мраморни статуи, водопади, павилиони, мостове и кейове. Не по-малко интересна е и Английската градина. Тук се намира галерията на Камерън, където са изложени национални носии от XVIII – XIX в.

Александровски дворец

[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е извън очертанията на парка, на север от Екатеринския дворец. Той е сватбен подарък от Екатерина Велика за нейния внук, престолонаследника Александър I. Местният лицей е построен през 1791 г. като училище за потомците на Екатерина Велика. По-късно е превърнат в учебно заведение за млади благородници. Най-прочутият възпитаник на лицея е Александър Пушкин.

Родени в Пушкин
Починали в Пушкин
Други личности, свързани с Пушкин

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]