Цветана Георгиева (литературовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Цветана Георгиева.

Цветана Георгиева
българска литературна историчка
Родена
Цветанка Георгиева Петрова

Националност Флаг на България България
Образование Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Научна дейност
Област Филология
Образование Висш педагогически институт в Шумен
Московски държавен университет
Работила в Шуменски университет
УниБИТ

Проф. дфн Цветана Георгиева (род. Цветанка Георгиева Петрова) е българска литературна историчка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветана Георгиева завършва през 1984 г. специалностите Българска филология (и втора Руски език) в Висшия педагогически институт в Шумен. От 1989 г. е редовна аспирантка в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (Руска Федерация), където през 1992 г. защитава дисертация на тема „Сатирический модус человека и мира (на материале творчества М.Е. Салтыкова Щедрина)“. Специализира при известния руски антрополог и семиотик Елеазар Мелетински.

От 1992 г. работи отначало като асистентка, а от 2000 до 2007 г. като доцент в Катедрата по българска литература към Факултета за хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, като защитава хабилитационен труд със заглавие „Българската митологична проза (60-те – 80-те години)“.

В периода 1998 – 2000 е гост-лектор в Измаилския държавен педагогически институт, Украйна. През 2001 – 2007 г. е Директор на Центъра за езикова подготовка на чуждестранни граждани, а от 2002 до 2004 г. – зам. декан във Факултета по хуманитарни науки в ШУ. През 2006 г. създава научна група по Военна история и антропология.

В Шуменския университет чете лекции на бакалаври по дисциплините „Увод в литературознанието“ и „Българска литература след Първата световна война“, а в магистърско направление Теория на литературата – „Стратегии на постмодерния текст“. Води също така избираемите дисциплини „Антропология и проблеми на постмодернизма“ и „Българската емигрантска литература от втората половина на 20 век“.

През 2007 г. защитава дисертация на тема „Мистиката в творби на българските символисти“, с която получава научната степен „доктор на философските науки“. Същата година постъпва на работа в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии в София. Тук чете на бакалаври лекции по „Нова българска литература“ и „Съвременна българска литература“, води дисциплините „Книгознание. Книгата в социокултурната комуникация“, „Културна антропология“ и магистърските курсове „Книгата в епохата на постмодернизма“, „Media Sapiens (Медии – Власт – Език)“, „Имагология и медийна информация“. Професор по теория и история на литературата от 2009 г. През 2008 г. създава научния център „Култура и памет“ към УниБИТ.

От 1995 г. работи в международния научен проект „Идеи в России / Ideas in Russia / Idee w Rosji“. Leksykon rosyjsko-polsko-angielski pod redakcja Andrzeja de Lazari. Лодз (Полша). През 2003 г. участва в „Project post-colony and post-socialism contexts in social scienting writing and teaching“ – Любляна (Словения), през 2002 г. ръководи национален образователен проект към Отворено общество „Равен достъп до висшето образование“, а през 2007 г. – в българо-немския проект „Войната на Централните сили срещу Румъния 1916/17 – културен трансфер в условията на военна коалиция“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1999 – Българска митологична проза. София, 1999, 188 с.
  • 2003 – Текст и памет. Велико Търново: Фабер, 2003, 224 с.
  • 2005 – Евангелието в литературата на българския модернизъм. Велико Търново: Фабер, 2005, 326 с.[2]
  • 2006 – Йордан Радичков: между нагледа и мита. София: Академич. изд. „Марин Дринов“, 2006, 250 с.
  • 2008 – Unio mystica и българският символизъм. София: За буквите – О писменехь, 2008, 438 с.
  • 2010 – Емануил Попдимитров. Поезия и философия. София: Ан-Ди, 2010, 238 с.
  • 2012 – Парадоксите на Еклисиаста. София: Ан-Ди, 2012, 148 с.

Учебна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Примерни въпроси за тестове за приемни изпити по български език и българска литература... (в съавторство с П. Парижков, А. Тодорова, С. Коларов). – В: Примерни въпроси за кандидатстудентски тестове. Изд. на СВУБИТ, С., 2007, с. 7 – 165.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Елеазар Мелетински. Поетика на мита. Превод от руски Цветанка Георгиева. Издателска къща „Христо Ботев“. София, 1995, 550 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Професионална биография на личния сайт на Цветана Георгиева.
  2. Мая Горчева, „Модернизъм, мистични истини на Евангелието и литературна история“, рец. в електронно списание LiterNet, 18.02.2006, № 2 (75).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България