Цветан Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветан Бончев
български физик
Роден
Починал
9 септември 1995 г. (66 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Професор д.х.н. Цветан Бончев е български физик, ръководител на катедра „Атомна физика“ към Физическия факултет на Софийския университет от 1968 до 1992 г. Бил е и негов декан.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветан Бончев е роден на 30 август 1929 г. в Червен бряг. Баща му Бончо Василев бил адвокат в града. Майка му Веселина Василева била преподавателка по български език и литература. Проф. Бончев има и брат - проф. д.б.н. Илко Василев.

Завършва химия в Софийския университет. Специализира в Московския държавен университет и в Делхи, Индия.

Асистент (1951–1955), старши асистент (1955–1961), главен асистент (1961–1966), доцент (1966) и професор (1985) във Софийския университет.

Чете лекции и активно работи в областта на приложната експериментална ядрена физика и Мьосбауерова спектроскопия. Изследва ултравиолетовата светлина, излъчвана в процеса на работата на гайгер-мюлерови броячи. Трудовете му, цитирани стотици пъти в научната литература, се отличават с интуиция, оригинални научни идеи и решения и тънък експериментален нюх.[1]

След аварията в Чернобил на 26 април 1986 г. професор Бончев изнася телевизионни интервюта и пише статии за опасността и последиците от радиоактивния облак, който достига България.[2] Той е член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ Козлодуй и първият председател на Българското ядрено дружество, създадено през 1991 г.

Известен е още с организирането на добилите голяма популярност първоаприлски семинари във Физическия факултет, провеждани при отворени врати и препълнена аудитория, на които се изнасят пародийни и шеговити доклади, а понякога преподаватели и студенти си правят първоаприлски шеги. Почивната и научна университетска база в Гьолечица, чието построяване се дължи на неговата инициатива и съдействие, носи името му.

Умира на 9 септември 1995 г. в София.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Ц. Бончев, Л. Митрани, Практикум по атомна физика, (1961)
  • М. Борисов, А. Дацев, И. Златев, Цв. Бончев, И. Желязков, И. Лалов, Хр. Костов, П. Мисов, П. Паликарска, Хр. Цеков, Физика. Учебник за ХІ клас на Общообразователните трудово политехнически училища, 1 изд. (Народна просвета, София, 1972), 2. изд. (Народна просвета, София, 1974), 3. изд. (Народна просвета, София, 1975), 4. изд. (Народна просвета, София, 1979)
  • Ц. Бончев, Катедрата Атомна физика, Бюлетин на ДФБ, (2), 9–11 (1989)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Румен Ценов, „Атомният учен на СУ“, в. „Дума“, 21.12.2004.
  2. Иван Манджуков, Бисерка Манджукова, „Чернобил, горещи частици, аец и катедра атомна физика (минало и настояще)“, доклад на научната сесия „60 години катедра „Атомна физика“, 11.05.2006 г.