Цветан Мицев
| Цветан Богоев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Цветан Богоев Мицев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Цветан Мицев е роден на 14 август 1880 година в прилепското село Прилепец, тогава в Османската империя.
През 1901 година става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Става нелегаен в четите на Петър Юрков и Петър Костурски. Взема участие в сражение при с. Селка и в убийството на Н. Каранкукулов, убийство на 18 партизани при манастира „Свети Никола“ в село Прилепец, при нараняване на Петър Юрков. Лежал в сръбски затвор за четата на Петър Пашата.[1]
През 1912 година идва от Америка в България да подкрепи българската армия. Става македоно-одрински опълченец във 2-ра рота на 11-а серска дружина.[2] Участва във всички боеве през 1912 и 1913 година. Бил е четник в четата на Христо Оклев, с която участва в боя при село Алинци, а с четата на Толе паша участва в боя в село Витолища и в други сражения. Бил в осъждан в Пожаревац и Битоля от новоте сръбски власти.[1]
До освобождението през 1941 година поддържа българския дух в селяните.[1]
Взема лично участие при завързалата се престрелка срещу комунистическия партизански отряд „Гьорче Петров“, появил се в манастира „Свети Никола“ в Прилепец на 20 декември 1942 година, за което му е изказана похвала и благодарност със заповед номер 8 от 5 януари 1943 година.[3]
През 1943 година подава молба за българска народна пенсия.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ЦДА, ф. 382к, оп. 3, а.е 1112
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
