Направо към съдържанието

Цоп и Цап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цоп и Цап
АвторВилхелм Буш
ИлюстраторВилхелм Буш
Първо издание1882 г.
Оригинален езикнемски

Издателство в БългарияХемус
„Български художник“
„ИК Труд“
Отечество
ПреводачЕлин Пелин
Димитър Стоевски
Марко Ганчев

„Плиш и Плюм“, „Плиш и Плум“ и „Цоп и Цап“ са трите алтернативни български превода на заглавието на детската картинна история „Plisch und Plum“, написана в стихотворна форма и илюстрирана от немския поет и художник Вилхелм Буш през 1882 година.

Книгата разказва различни весели случки с две пакостливи кученца, спасени от удавяне от братчетата Петер и Паул.

Български преводи и адаптации

[редактиране | редактиране на кода]

„Плиш и Плюм“ (1927, 1948, 1965)

[редактиране | редактиране на кода]
Илюстрация от Втора глава в едноименната книга

Първият превод на български е на Елин Пелин под заглавие „Плиш и Плюм“. Неговата версия е приблизителен превод на оригинала и с български имена – децата Паул (на немски: Paul) и Петер (на немски: Peter) са Диш и Крум, злият съсед Каспар Шлих (на немски: Kaspar Schlich) е Благолаж, съседката мадам Кюмел (на немски: Madam Kümmel) е кокона Зора. Самите случки са само 5 вместо оригиналните 8. Първото издание е от 1927 г. на издателство „Хемус“. Следващи издания на тази версия са от 1948 и 1965 г. (на издателство „Български художник“).

Вторият превод от 1968 година на Димитър Стоевски променя леко това заглавие: „Плиш и Плум“. В този вариант името на едното момченце от оригиналното[1] Паул е адаптирано на Ханс.[2][3] И в двата случая за имената на кученцата е търсена звукова близост с немските им имена.

Третият превод на книгата, под заглавие „Цоп и Цап“, е от 1988 година на Марко Ганчев.[4] В послеслов към книгата той обяснява по следния начин причините да внесе промяна:

Обикновено чуждите имена не се превеждат, а си остават каквито са на оня език. Така постъпи преводачът с Макс и Мориц. Но тъй като в тая история децата кръщават палетата така, поради цопването им в блатото, преводачът се осмели, окуражен от редактора, да даде нова гражданственост на имената им. Благодарейки на редактора Любен Дилов […], преводачът оставя на съда на малките читатели, а не на големите, да отсъди дали е постъпил прекалено смело.

Преводът на Димитър Стоевски съдържа седем глави[2][3], докато оригиналът и преводът на Марко Ганчев съдържат осем, като разликата е Пета глава за скитника.[1][4]

  1. а б ((de)) „Plisch und Plum“, Wilhelm Busch в Проект Гутенберг
  2. а б „Макс и Мориц и други истории в картинки“, Вилхелм Буш, ИК Труд, София, 2000, ISBN 954-528-175-8, преводачи: Димитър Стоевски (1968), Севдалина Малинова (2000)
  3. а б „Плиш и Плум“ в превод на Димитър Стоевски[неработеща препратка]
  4. а б „Цоп и Цап“, Вилхелм Буш, Издателство Отечество, София, 1988, преводач: Марко Ганчев