Чавдар Чернев
| Чавдар Чернев | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
8 февруари 1951 г.
|
|---|---|
| Учил в | Академия на МВР |
| Партия | Българска комунистическа партия (1978 г.) |
Чавдар Антонов Чернев е български офицер (подполковник) от Държавна сигурност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чавдар Чернев е роден на 8 февруари 1951 година в София в семейството на офицер от Държавна сигурност, родом от Ковачевец в Поповско, и има един по-малък брат, който по-късно също работи в службите.[1] Завършва със слаб успех 31-во училище в квартал „Гео Милев“.[2] През 1969 година започва военната си служба, завършва Школата за запасни офицери в Плевен и става взводен командир в Ловеч, където работата му е оценявана като слаба.[3]
След като се уволнява от армията през 1971 година, Чернев постъпва във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на Министерството на вътрешните работи (МВР).[3] През 1972 година се жени за Надежда Захова, дъщеря на полковник от Държавна сигурност, която по-късно също работи в МВР.[4] Завършва специалната школа през 1975 година и от 1 август е назначен със звание лейтенант в подразделението на Държавна сигурност към Софийско градско управление на МВР, като първоначално работи по следенето на чужденци, живеещи на частни адреси.[5]
Още през първите години на работата си Чавдар Чернев ръководи значителен брой агенти и участва в състезания по стрелба и карате.[6] През 1978 година става член на Българската комунистическа партия, а на 21 август е повишен в старши лейтенант.[6] Като част от работата си през 1981 година провежда поредица от мероприятия, включително няколко разпита, на дисидента Петър Бояджиев, който малко по-късно успява да напусне България.[7]
На 1 февруари 1982 година Чернев е назначен за заместник-началник по Държавна сигурност на районното управление на МВР в Коларовски район с ранг на началник на отделение, след което преминава двумесечен курс за преподготовка във Висшата специална школа, а на 27 август е повишен в капитан.[8] През септември 1983 година е изпратен на тримесечен курс в школа на съветския Комитет за държавна сигурност.[8] На 7 февруари 1986 година е повишен в ранг на началник-отдел, запазвайки поста си на заместник-началник в Коларовското районно управление.[9] На 17 юли същата година става началник на районното управление и е повишен в майор.[9] На 5 септември 1989 година с преобразуването на районните управления на МВР става началник на Второ общинско управление.[10]
На 21 септември 1990 година Чавдар Чернев е назначен за директор на Столична дирекция на вътрешните работи.[10] На 20 юни 1991 година той е девоенизиран и получава звание подполковник от полицията, а на 26 ноември е уволнен от МВР.[10]
Изглежда, още докато работи в МВР, Чернев е ангажиран с търговска дейност, а след като е уволнен, става съдружник в множество предприятия, където сред неговите партньори са известни личности като Виктор Вълков, Максим Димов, Бойко Борисов, Румен Николов – Пашата, Богомил Манчев, Петър Манджуков.[11] Работи главно в областта на търговията с оръжие и енергетиката.[12] Според по-късни изявления на Бойко Борисов съвместната му дейност с Чернев е свързана с неуспешни опити да осигурят финансиране на Българската национална федерация „Карате“, главен инициатор за създаването на която е Чернев.[11]
През следващите години Чавдар Чернев избягва публични прояви, но публикации в медиите го свързват с групата около Виктор Вълков и Любен Гоцев, както и с основаното през 1998 година Движение за единство и развитие в рамките на Българската социалистическа партия.[13] През 2012 година е сред учредителите на партията „Гражданско обединение за реална демокрация“, оглавена от Слави Бинев, който е кум на брата и дъщерята на Чернев.[14]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Медал „1300 години България“ (1981)[9]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1982)[9]
- Медал „40 години социалистическа България“ (1984)[9]
- Орден „Червено знаме“ (1985)[9]
- Медал „МВР“ III степен (1985)[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Методиев 2015, с. 811, 820.
- ↑ Методиев 2015, с. 811.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 812.
- ↑ Методиев 2015, с. 812, 820.
- ↑ Методиев 2015, с. 813.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 814.
- ↑ Методиев 2015, с. 814 – 818.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 819.
- ↑ а б в г д е ж Методиев 2015, с. 820.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 821.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 822.
- ↑ Методиев 2015, с. 824.
- ↑ Методиев 2015, с. 823.
- ↑ Методиев 2015, с. 823 – 824.
Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.