Чалкьой
| Чалкьой Çalıköy | |
| — село — | |
 | |
  Чалкьой  Чалкьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 69 m |
| Население | 435 души (2000) |
| Пощенски код | 22200 |
| Телефонен код | 0284 |
Чалкьой или Чал кьой (на турски: Çalıköy, Чалъкьой) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, Околия Узункьопрю.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 5 километра западно от Узункьопрю, близо до границата с Гърция.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Чалкьой е гръцко село в Узункьоприйска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чали (Tchaly) има 40 домакинства и 174 жители гърци.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 гръцки семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Чалкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чалкьой
Кости Иванов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716 и 827.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 287.