Направо към съдържанието

Чернова:Битка на Царевец (1598)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битката при Царевец е успешен опит на български въстаници да завземат крепостта Царевец по време на Първото търновско въстание.

Битка на Царевец
Първо търновско въстание
Карта с обхвата на Първото търновско въстание: в оранжево са границите на въстанието, а в охра са оцветени пределите на Османската империя
Информация
Период1598 г.
Мястокрепост Царевец, Търново
РезултатПобеда за въстаниците
Тодор Балина е провъзгласен за Княз на България
Страни в конфликта
Български въстанициОсманска империя
Командири и лидери
Тодор БалинаНеизвестно
Сили
Няколко хилядиОсмански гарнизон
Жертви и загуби
НеизвестноНеизвестно

През 1598 година, след като няколко влашки отряда разгромяват локална османска войска край Силистра, Първото търновско въстание избухва в някогашната българска столица.[1]

Подобно на въстанието на Асеневци, според Дионисий Рали на призива за свобода се стичат хиляди българи, които с лекота надвиват османския гарнизон в Търновград. За пръв път от двеста години българската столица отново била свободна. Ентусиазираните народни маси обявили за свой владетел Шишман IV – акт, с който демонстрирали пред света отхвърлянето на османската власт от териториите на България.[2]

Овладяването на търновската крепост от въстаниците е временно, тъй като скоро османски редовни войски са изпратени и успяват да възвърнат контрола на крепостта.

  1. Асенов, Веселин. Първото търновско въстание - българският вик за свобода // Българска история.
  2. Асенов, Веселин. Първото търновско въстание - българският вик за свобода // Българска история.