Чернова:Крейтън Уилямс Ейбрамс младши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крейтън Уилямс Ейбрамс младши
генерал от армията на САЩ
Роден
Починал
ПогребанНационално гробище Арлингтън
Учил въвВоенна академия на Съединените щати
НаградиЛегион за заслуги
Крейтън Уилямс Ейбрамс младши в Общомедия

Крейтън Уилямс Ейбрамс младши (15 септември 1914 г – 4 септември 1974 г.) е генерал от армията на Съединените щати, командващ операциите във войната във Виетнам от 1968 до 1972 г.[1][2]

От 1972 г. до смъртта си през 1974 г. е началник-щаб на армията на Съединените щати[1][2]

През 1980 г. армията на Съединените щати нарича своя тогава най-нов основен боен танк M1 Abrams на негово име. Сградата на IG Farben в Германия носи името на Абрамс от 1975 до 1995 г.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ейбрамс завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт през 1936 г., както се класирана 185-то място от 276 в класа.[3][4]

Сред съучениците му са Бенджамин О. Дейвис младши и Уилям Уестморланд.

Ейбрамс служи в 1-ва кавалерийска дивизия от 1936 до 1940 г., като е повишен в първи лейтенант през 1939 г. и временно в капитан през 1940 г.

Той става офицер в бронетанково подразделение в началото на развитието на този род войски и служи като командир на танкова рота в 1-ва бронирана дивизия през 1940 г.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война Ейбрамс служи в 4-та бронирана дивизия – първоначално като адютант на полка (юни 1941 – юни 1942), послека като командир на батальон (юли 1942 – март 1943) и изпълнителен офицер на полка (март – септември 1943) в 37-ми бронетанков полк.

През септември 1943 г. при реорганизация на дивизията същата е преименувана от 37-ми бронетанков полк в 37-ми танков батальон, който Ейбрамс командва.

Той ръководи бойното командване в на дивизията по време на битката при Издутината.

През това време Ейбрамс е повишен временно в звание майор (февруари 1942 г.), подполковник (септември 1942 г.) и полковник (април 1945 г.). Ейбрамс е повишен в подполковник единадесет дни преди 28-ия си рожден ден.

През голяма част от това време 4-та бронирана дивизия, водена от 37-ми танков батальон, е острието на Третата армия на генерал Джордж С. Патън.

Ейбрамс е известен като агресивен командир на бронираните части. Използвайки качествата си на лидер и последователно използвайки сравнително малките предимства на скоростта и надеждността на превозните си средства, той успя да победи немските сили, които имат предимството на превъзходна броня и превъзхождащи оръдия.

Два пъти е награждаван с кръст за заслуги за изключителен героизъм – на 20 септември и 26 декември 1944 г. Генерал Джордж Патън каза за него: „Предполагам, че съм най-добрият командир на танк в армията, но имам един връстник – Ейб Ейбрамс. Той е световният шампион.“

Често острие на Трета армия по време на Втората световна война, Ейбрамс е един от лидерите, които разбиват германските укрепления около Бастон и 101-ва въздушнодесантна дивизия по време на битката при Издутината.

През април 1945 г. той е повишен във временно в полковник, но е върнат в подполковник по време на следвоенната демобилизация. На 23 април 1945 г. Уил Ланг младши написва биография на Ейбрамс, наречена „Полковник Ейб“ за цял живот.

Междувоенната война и Корейската война[редактиране | редактиране на кода]

След войната Ейбрамс служи в Генералния щаб на армията (1945 – 1946), като началник на катедрата по тактика в бронетанковото училище, Форт Нокс (1946 – 1948) и завършва колежа за командване и генерален щаб във Форт Ливънуърт (1949).

Ейбрамс командва 63-ти танков батальон, част от 1-ва пехотна дивизия, в Европа (1949 – 1951). Отново е произведен в полковник и командва 2-ри бронекавалерийски полк (1951 – 1952). Тези части имат важни задачи поради опасенията от Студената война за потенциално нахлуване в Западна Европа от Съветския съюз. След това посещава и завършва Военния колеж на армията през 1953 г.

Поради службата на Ейбрамс в Европа и военният му опит, той се присъединява към Корейската война в края на конфликта. Последователно служи като началник-щаб на I, X и IX корпус в Южна Корея (1953 – 1954).

Щабни назначения и командване на дивизия[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането на Ейбрамс от Корея той служи като началник на щаба на Бронетанковия център, Форт Нокс (1954 – 1956). Повишен е в бригаден генерал и е назначен за заместник-началник на щаба на резервните компоненти в Пентагона (1956 – 1959). Той е бил помощник-командир на 3-та бронетанкова дивизия (1959 – 1960 г.) и след това командва дивизията (1960 – 1962 г.), след като е повишен в генерал-майор. Той е преместен в Пентагона като заместник-началник на щаба по операциите (1962 – 1963) и през това време служи като представител на началника на щаба на армията, наблюдаващ въоръжените сили, разположени да подкрепят записването на Джеймс Мередит в отделения университет на Мисисипи.[5]:с. 88 – 92

Той изпълнява подобна роля през май 1963 г. по време на протестите за граждански права в Бирмингам, Алабама.[5]:с. 139 – 41 Следвайки тези роли, Ейбрамс поиска по-последователна политика за бързо използване на федералните сили в страната. През май 1963 г. Обединените началници формализираха тези договорености с Ударното командване, инструктирано да бъде подготвено „да премести готови, годни за разгръщане, персонализирани армейски сили, вариращи по размер от подсилена рота до максимална сила от 15 000 души персонал“.[5]:с. 142

Повишен е в генерал-лейтенант и командва V корпус в Европа (1963 – 1964).

Ейбрамс е лице на корицата на списание Time три пъти за десет години – 1961 (13 октомври), 1968 (19 април), и 1971 (15 февруари).

Войната във Виетнам[редактиране | редактиране на кода]

Ейбрамс гледа Боб Хоуп в Лонг Бин в Южен Виетнам

Ейбрамс е повишен в генерал през 1964 г. и е назначен за заместник-началник щаб на армията на Съединените щати.

Той е разглеждан като кандидат за началник на Щаба на армията. Поради опасения, относно провеждането на войната във Виетнам, той е назначен за заместник на своя съученик от Уест Пойнт, генерал Уилям Уестморланд, командир на Командването за военна помощ, Виетнам (MACV), през май 1967 г.

Ейбрамс наследява Уестморланд като COMUSMACV на 10 юни 1968 г. Командването му не е белязано от публичния оптимизъм на предшествениците му, които са склонни към пресконференции и публични изявления.

Твърди се от автори като Люис Сорли, че за разлика от Уестморланд, Ейбрамс прилага тактика за борба с бунтовниците, която се фокусира върху спечелването на сърцата и умовете на виетнамското селско население. Съвместна военно-цивилна организация, наречена Граждански операции и подкрепа за революционно развитие под ръководството на служителя на ЦРУ Уилям Колби, изпълни програмите за сърцата и умовете. Според полковник, цитиран в Men's Journal, във Виетнам имаше повече приемственост, отколкото промяна, след като Ейбрамс наследи Уестморланд.[a]

Списание Newsweek по време на назначаването на Ейбрамс отбеляза, че според неговите източници в администрацията на Линдън Джонсън, последните са разговаряли дълго с Ейбрамс и са останали убедени, че генералът няма да направи много промени. Списанието цитира неидентифициран военен анализатор в смисъл, че „всички тези приказки за отпадане на операциите за търсене и унищожаване в полза на изчистване и задържане са просто глупости“. Нито един от стратегическите документи, изготвени от Ейбрамс при поемането на командването на MACV, не посочва необходимостта от каквато и да е промяна в стратегията на САЩ и американските сили продължават широкомащабни операции за ангажиране на основните сили на Народната армия на Виетнам (PAVN), включително битката при Хамбургер Хил през май 1969 г.[7]

От 1969 г. войната във Виетнам все повече се превръща в конвенционална война между военните сили на Южен Виетнам и Северен Виетнам. След избирането на президента Ричард Никсън, Ейбрамс започна да прилага политиката на администрацията на Никсън за виетнамизация, за да намали участието на САЩ във Виетнам. С тази нова цел Ейбрамс намалява числеността на американските войски от пика си от 543 000 в началото на 1969 г. до 49 000 през юни 1972 г.

Южновиетнамските сили с въздушна подкрепа от САЩ отблъскват конвенционалната Великденска офанзива на PAVN през 1972 г. Продължителните усилия и разходи за войната дотогава изчерват голяма част от американската обществена и политическа подкрепа. Ейбрамс, презиращ повечето политици, с които е принуден да има работа, по-специално Робърт Макнамара и Макджордж Бънди, има още по-ниско мнение за външните изпълнители в армията, които обвинява в печалба от война.

Ейбрамс отговаря за нахлуването в Камбоджа през 1970 г. Президентът Никсън изглежда много уважава Ейбрамс и често разчита на съветите му. В записан на лента разговор между Никсън и съветника по националната сигурност Хенри Кисинджър на 9 декември 1970 г. Никсън каза на Кисинджър за мислите на Ейбрамс относно намесата в Камбоджа, че: „Ако Ейбрамс силно го препоръчва, ние ще го направим.“[8] Нивото на войските във Виетнам в крайна сметка достига 25 000 през януари 1973 г., по време на Парижкото мирно споразумение на четирите сили. Въпреки че се случва преди да поеме пълното командване, Ейбрамс понася тежестта от последиците при клането в Ми Лай през март 1968 г.

Никсън става все по-недоволен от представянето на Ейбрамс по време на операция Lam Son 719 и обсъжда известно време дали да отзове Ейбрамс. На 4 май 1972 г. Никсън решава да замени Ейбрамс с бившия си заместник генерал Фредерик Уейанд, но решението не е обявено публично до 20 юни 1972 г.:с. 568

Началник щаб[редактиране | редактиране на кода]

Ейбрамс полага клетва като началник-щаб на армията на 16 октомври 1972 г

Ейбрамс е назначен за началник-щаб на армията на Съединените щати от Никсън през юни 1972 г.[9] Той не е потвърден от Сената на Съединените щати до октомври, поради политически причини, включващи обвинения в неразрешени бомбардировки на Северен Виетнам.:с. 576 Също така е съобщено, че Конгресът е забавил потвърждението, за да постави под въпрос войната в Камбоджа на администрацията. През това време Ейбрамс започва прехода към изцяло доброволческата армия, известна още като Проект VOLAR.

През януари 1974 г. Ейбрамс ръководи формирането на рейнджърски батальон. Първият батальон (Рейнджър), 75-та пехота, беше активиран е спуснат с парашут във Форт Стюарт, Джорджия, на 1 юли; 2-ри батальон (Рейнджър), 75-та пехота последва с активиране на 1 октомври. 3-ти батальон, 75-ти пехотен полк (рейнджър) и щабът и щабната рота, 75-ти пехотен полк (рейнджър), получават своите знаци десетилетие по-късно – на 3 октомври 1984 г. във Форт Бенинг, Джорджия. 75-ти рейнджърски полк е създаден през февруари 1986 г. Съвременните рейнджърски батальони дължат съществуването си на Ейбрамс и неговия устав:

„ Батальонът трябва да бъде елитна, лека и най-опитната пехота в света. Батальон, който може да прави нещата с ръцете и оръжията си по-добре от всеки друг. В батальона няма да има „хулигани или разбойници“ и ако батальонът бъде сформиран от такива лица, той ще бъде разформирован. Където и да отиде батальонът, трябва да си личи, че е най-добрият. “

Ейбрамс служи като началник на щаба до смъртта си на 4 септември 1974 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Спрингфийлд, Масачузетс, и израства в района на Фийдинг Хилс в Агавам, той е син на Нели Луиз (Рандъл) и Крейтън Уилямс Ейбрамс, железопътен работник.[10] Ейбрамс се жени за Джулия Берт Харви (1915 – 2003) през 1936 г. Тя основа армейската група на Arlington Ladies и посвещава време на хуманитарни каузи.[11]

Семейство Абрамс имало трима сина и три дъщери. И тримата сина стават старши офицери в армията: пенсионираният бригаден генерал Крейтън Уилямс Ейбрамс III, генерал Джон Нелсън Ейбрамс и генерал Робърт Брус Ейбрамс. Дъщерите Ноел Брадли, Жана Дейли и Елизабет Дойл се омъжват за офицери от армията.

Ейбрамс приема католицизма по време на престоя си във Виетнам. Той е възпитан като методистки протестант.[12]

Заклет пушач на пури, Ейбрамс умира на 59-годишна възраст, единадесет дни преди 60-ия си рожден ден в медицинския център Walter Reed Army във Вашингтон, окръг Колумбия, от усложнения на операция за отстраняване на рак на белия дроб.[2] Погребан е със съпругата си Джулия в Националното гробище в Арлингтън.[13]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Неговите награди и отличия включват:[14][15] | Кръст за отличителна служба с група от бронзови дъбови листа

Кръст за отличителна служба с група от бронзови дъбови листа
Медал за отличителни заслуги в областта на отбраната с група от бронзови дъбови листа
Армейски медал за отлична служба с четири бронзови дъбови листа
Медал за отлична служба на ВВС
Сребърна звезда с бронзови дъбови листа
Легион за заслуги с бронзови дъбови листа
Медал Бронзова звезда с V устройство
Медал за похвала за съвместна служба
Американски медал за отбранителна служба
Американски медал за кампания
Медал за кампания в Европа–Африка–Близкия изток със сребърна звезда на кампанията
Медал за азиатско-тихоокеанската кампания
Медал за победа във Втората световна война
Медал на окупационната армия
Медал за национална отбранителна служба с един бронзов клъстер от дъбови листа
Корейски медал за служба с бронзова звезда на кампанията
Медал за служба във Виетнам с две сребърни и три звезди на кампанията
Медал за заслуги във Виетнам с бронзова звезда на кампанията (изисква се втора лента за разстояние между екипировката)
Цитиране на армейското президентско звено
Чуждестранни отличия и награди
Чехословашки боен кръст 1939 – 1945 (Чехословакия)
Легион на честта (командир)(Франция)
Легион на честта (рицар)(Франция)
Военен кръст 1939 – 1945 (бронзова палма) (Франция)
Френски кортик /French fourragère/ (Франция)
Орден на изгряващото слънце, Гранд Кордон (Япония)
Орден на Сикатуна, ранг Лакан (командир) (Филипини)
Медал за освобождение на Филипините (Филипини)
Орден за военни заслуги (무공훈장) (2-ри клас – Eulji Cordon (을지))(ROK) със златна звезда
Орден за военни заслуги (무공훈장) (1-ви клас – Taegeuk Cordon (태극))(ROK)
Орден за заслуги в националната сигурност, медал Тонгил (Южна Корея)
Орден за заслуги в националната сигурност, медал Gukseon (Южна Корея)
Цитиране на президентския отдел на Република Корея (Южна Корея)
Корейски военен медал (ROK)
Национален орден на Виетнам, Рицар на Големия кръст (Южен Виетнам)
Галантен кръст с палма (Южен Виетнам)
Почетен медал на въоръжените сили, първа степен (Южен Виетнам)
Медал за граждански действия, първи клас (Южен Виетнам)
Медал за кампанията във Виетнам (Южен Виетнам)
Най-възвишеният орден на Белия слон, Рицар на Големия кръст (Тайланд)
Най-благородният орден на Короната на Тайланд, Рицар на Големия кръст (Тайланд)
Орден за изключителна служба (DSO) (Великобритания)
Медал за служба на Обединените нации (Корея) (Обединените нации)

Дати на ранг[редактиране | редактиране на кода]

Insignia Rank Component Date
Кадет Военна академия на САЩ юли 1, 1932 (1932-07-01)
Втори лейтенант Редовна армия юни 12, 1936 (1936-06-12)
Първи лейтенант Редовна армия юни 12, 1939 (1939-06-12)
Капитан Army of the United States септември 9, 1940 (1940-09-09)
майор Армия на Съединените щати февруари 1, 1942 (1942-02-01)
подполковник Армия на Съединените щати септември 3, 1942 (1942-09-03)
полковник Армия на Съединените щати април 21, 1945 (1945-04-21)
подполковник Армия на Съединените щати юни 1, 1946 (1946-06-01)
Капитан Редовна армия юни 12, 1946 (1946-06-12)
майор Редовна армия юли 1, 1948 (1948-07-01)[16]
полковник Армия на Съединените щати юни 29, 1951 (1951-06-29)
подполковник Редовна армия юли 7, 1953 (1953-07-07)
Бригаден генерал Армия на Съединените щати февруари 7, 1956 (1956-02-07)
генерал-майор Армия на Съединените щати ноември 28, 1960 (1960-11-28)
полковник Редовна армия юни 12, 1961 (1961-06-12)
Бригаден генерал Редовна армия юли 19, 1962 (1962-07-19)
генерал-майор Редовна армия май 23, 1963 (1963-05-23)
генерал-лейтенант Армия на Съединените щати август 1, 1963 (1963-08-01)
генерал Армия на Съединените щати септември 4, 1964 (1964-09-04)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ 'That claim touches a nerve when put to Gian Gentile. "We don't know how Iraq is going to turn out", he snaps. With that, the colonel returns to his binders. They hold reams of cable communiqués from Vietnam war commander General William Westmoreland and his successor, General Creighton Abrams. Westmoreland embodied the traditional approach: a hard-charging, hammer-swinging leader who used search-and-destroy tactics that focused on the enemy. Abrams favored counterinsurgency methods, and focused on winning the hearts and minds of the population. Gentile has stated "People think we were losing in Vietnam, and oh, a better general with better tactics came in and saved the day," he says, waving his arms for emphasis. "Nonsense." That's what led Gentile to dig through antique war correspondence from two dead generals. "There was more continuity than change in Vietnam after Abrams arrived," he says — people have it backward. And in a way he's right: Westmoreland once declared that the jungles of Vietnam were "no place for either tank or mechanized infantry units." And Abrams — well, the Army named a tank after the guy." Abrams, Gentile feels, showed up just in time to snatch the scraps of glory.'- quoted from Matthew Teague in Men's Journal[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Army Chief Abrams dies at 59, directed U.S. forces in Vietnam // New York Times. September 4, 1974. с. 1.
  2. ↑ а б в Gen. Abrams dead at 59 // Spokesman-Review. (Spokane, Washington), September 4, 1974. с. 1.
  3. ↑ Harper Encyclopedia of Military Biography; Trevor N. Dupuy, Curt Johnson, David L. Bongard; HarperCollins 1992
  4. ↑ Stout, David. Bruce Palmer Jr., 87; Led Forces in Vietnam // The New York Times. 2000-10-18. с. 23.
  5. ↑ а б в Scheips, Paul. The Role of Federal Military Forces in Domestic Disorders, 1945–1992. US Army Center of Military History, 2005. ISBN 9781517253783.
  6. ↑ Teague, Matthew. Is This Any Way to Fight a War? // December 2010. Архивиран от оригинала на March 11, 2014.
  7. ↑ Daddis, Gregory. Withdrawal: Reassessing America's Final Years in Vietnam. Oxford University Press, 2017. ISBN 978-0190691103.
  8. ↑ Mr. Kissinger/The President (tape)
  9. ↑ Army's top job goes to Abrams // Spokesman-Review. (Spokane, Washington), June 21, 1972. с. 1.
  10. ↑ Maj.Gen. Creighton Abrams - 3rd Armored Div. Commander 1960-62 // Посетен на 2014-02-18.
  11. ↑ O'Neill, Helen. Special lady for each Arlington soldier-Volunteers honor troops and make sure none is buried alone // NBC News.com. Посетен на 30 May 2010.
  12. ↑ Lewis, Sorley. The Way of the Soldier: Remembering General Creighton Abrams // Foreign Policy Research Institute. Посетен на October 7, 2020. (на американски английски)
  13. ↑ Burial Detail: Abrams, Creighton W (Site 21, Grave S-33) – ANC Explorer
  14. ↑ General Orders No. 32 // Посетен на 2023-02-06.
  15. ↑ Creighton Abrams // Посетен на 2023-02-06.
  16. ↑ Official Register of Commissioned Officers of the United States Army, 1948. Т. I. 1948. с. 7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чернова:Крейтън_Уилямс_Ейбрамс_младши&oldid=12212603“.