Чувашка морфология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Счита се, че чувашкият е най-близък до мъртвия прабългарски език, от който обаче не са останали достатъчно писмени паметници, за да бъде подробно изучен.

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Склонението на имената е в 6 падежа.

  • именителен
  • родителен: с окончание -ăн, -ĕн или според вокалната хармония. Например аттен çырăвĕ "писмото на бащата".
  • дателно-винителен: с окончание -(н)a или -(н)е според вокалната хармония. Например кĕнеке ил "вземи книгата", аттене тав ту "благодари на баща си".
  • местен: с окончание -те, -ре, -та, -ра според вокалната хармония. Например хулара пурăнать "живее в града". Вĕсем Шупашкарта пурăнаççĕ "живеят в Чебоксари".
  • изходен падеж: с окончание -тен, -тан, -рен, ран според вокалната хармония. Например аннерен вĕрентĕм "научих от мама", командировкăран таврăнтăм "върнах се от командировка".
  • творителен: с окончание -пе или -па според вокалната хармония. Например хĕрпе паллаш "запознай се с момичето".

Категорията число е характерна за съществителните, глаголите и някои групи местоимения. Показател за множествено число при съществителните е наставката -сем: хурăнсем (брези), çынсем (хора). Ако множествеността се подразбира от контекста, тя се изпуска:

  • куç курмасть „очите не виждат“,
  • ура шăнать „краката мръзнат“,
  • алă çу „ръцете се мият“,
  • çырлана çӳре „ягодите се берат“.

По тази причина при употребата на съществителното име с числително или с други думи за количество се използва единствено число:

  • вăтăр çын букв. „тридесет човека“ = „тридесет души“,
  • нумай çынпа калаç „говоря с много хора“.

Местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Личните местоимения са неизменяеми (не се скланят с окончания) и изменяеми (участват в падежи и се добавят към следлози). Неизменяеми са формите за именителен падеж, всички останали форми се образуват от формата за родителен падеж:

имен. род. дат.-вин. местен изх. твор.
эпĕ „аз“ ман(ăн) „мой“ мана манра манран манпа
эсĕ „ти“ сан(ăн) „твой“ сана санра санран санпа
вăл „той, тя, то“ ун(ăн) „негов, неин“ ăна унра (унта) унран (унтан) унпа
эпир „ние“ пирĕн „наш“ пире пирĕнте (пирте) пирĕнтен (пиртен) пирĕнпе
эсир „вие“ сирĕн „ваш“ сире сирĕнте сирĕнтен сирĕнпе
вĕсем „те“ вĕсен(ĕн) „техен“ вĕсене вĕсенче вĕсенчен вĕсемпе

Възвратните местоимения съответстват на българските „свой“, „себе“, „се“, „си“, но имат различни форми за различните лица и числа. Скланят се като личните местоимения.

лице ед.ч. мн.ч.
1 л. хам хамăр
2 л. ху хăвăр
3 л. хăй(ĕ) хăйсем

Примери:

  • хăйсен тăван ял „тяхното си родно село“
  • хам пырап „ще си дойда“
  • эпĕ хама шыватăп „мия се“
  • хăвăн упашку „нейният си мъж“
  • хăйĕн ашшĕ килне пынă „дошъл в бащината си къща“

Пълните форми на притежателните местоимения могат да заместват съществителни и се употребяват както членуваните форми на местоименията в българския език.

прит. възвр. прит.
манни, манăнни „моят“ хамăнни „моят си“
санни, санăнни „твоят“ хăвăнни „твоят си“
унни, унăнни „неговият, нейният“ хăйĕнни „неговият си“
пирĕнни „нашият“ хамăрăнни „нашият си“
сирĕнни „вашият“ хăвăрăнни „вашият си“
вĕсенни (вĕсенĕнни) „техният“ хăйсенни „техният си“

Пълните форми на притежателните и възвратно-притежателните местоимения се скланят като личните местоимения и имат множествено число.

Подобно на българските кратки форми на притежателните местоимения в чувашкия се употребяват кратки форми, които се образуват с помощта на окончания.

  • Пример: ывăл „син“
ед.ч. мн.ч.
ывăлăм „синът ми“ ывăлăмăр „синът ни“
ывăлу „синът ти“ ывăлăр „синът ви“
ывăлĕ „синът му/й“ ывăлĕ „синът им“

Множественото число се образува по стандартния начин: ывăлăмсем „синовете ми“, ывăлăмăрсем „синовете ни“ и .т.н.

Глаголи[редактиране | редактиране на кода]

Глаголната система на чувашкия е подобна на българската, но чувашките глаголни времена и наклонения имат само прости синтетични форми (от една дума) за разлика от българските аналитични форми.

Вид на глагола[редактиране | редактиране на кода]

Глаголите в чувашкия език имат четири вида. Образуват се с помощта на наставки.

Вид Наименование Значение Наставка Пример
1 çирĕплетӳ потвърждение няма съвпада с основната форма, напр. кил „идвам“
2 хирĕçлев отрицание -м/-ма/-ме килме- „не идвам“
3 пултараслăх способност, възможност -ай/-ей килей- „мога да дойда“,
4 пултарайманлăх неспособност, невъзможност -айм/-ейм килейме- „не мога да дойда“

Глаголите се изменят по род и число: имат отрицателно спрежение, което се образува от втори и четвърти вид (отрицание или неспособност).

Има пет времена (сегашно-бъдеще, просто минало, минало предварително, минало неопределено, бъдеще) и пет наклонения (изявително, подчинително, повелително, преизказно, желателно). Основната форма на глагола е второ лице в единствено число в повелително наклонение. Инфинитив в истинския смисъл на думата няма. В речниците глаголите са дадени с формата за второ лице на повелителното наклонение.

Повелително наклонение[редактиране | редактиране на кода]

Множественото число в повелително наклонение се образува най-често с окончание -ăр (-ĕр). Отрицателната форма се образува с частицата ан, „не“.

Глагол ирт кĕр ту шан
ед. ч. ирт „мини!“ кĕр „влез!“ ту „прави!“ шан „вярвай!“
ед. ч. ан ирт „не минавай!“ ан кĕр! „не влизай!“ ан ту! „не прави!“ ан шан! „не вярвай!“
мн. ч. иртĕр „минете!“ кĕрĕр! „влезте!“ тăвăр! „правете!“ шанăр! „вярвайте!“
мн. ч. ан иртĕр „не минавайте!“ ан кĕрĕр! „не влизайте!“ ан тăвăр! „не правете!“ ан шанăр! „не вярвайте!“

От формата на повелителното наклонение се образуват другите наклонения и времена.

Изявително наклонение[редактиране | редактиране на кода]

В изявително наклонение глаголите се изменят и по време. В изявително наклонение се спрягат глаголите от всичките четири вида.

За образуване на сегашно-бъдеще време към основата на глагола се прибавя наставка -ат/-ет в зависимост от вокалната хармония, а в 3 лице множествено число звукът се заменя с . За да се подчертае, че действието се извършва в бъдещето, се използват съответните наречия за време.

  • Сегашно-бъдеще време на глагола кала (наставка -ат)
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. калатăп „говоря“ калатпăр „говорим“
2 л. калатăн „говориш“ калатăр „говорите“
3 л. калат „говори“ калаççĕ „говорят“
  • Сегашно-бъдеще време на глагола чĕн (наставка -ет)
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. чĕнетĕп „каня“ чĕнетпĕр „каним“
2 л. чĕнетĕн „каниш“ чĕнетĕр „каните“
3 л. чĕнет „кани“ чĕнеççĕ „канят“

С помощта на наставката се образува по същия начин просто минало време. Към глаголни основи, завършващи на сонорна съгласна /-р/, /-л/, /-н/, вместо наставка се употребява (в трето лице ). Например кайрăм „отидох“, но килтĕм „дойдох“. При десет глаголни основи на /-р/ (йĕр „плача“, кĕр „влизам“, кӳр „нося“, пар „давам“, пер „хвърлям“, пер „нося“, тăр „стоя“, хур „слагам“, шăр „пикая“, яр „пускам“) в минало време крайното /-р/ отпада.

Формите на минало предварително време се образуват с наставки -сатт/-сетт и съвпадат с формите за преизказното наклонение.

  • Просто минало време на глагола кай
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. кайрăм „отидох“ кайрăмăр „отидохме“
2 л. кайрăн „отиде“ кайрăр „отидохте“
3 л. кайрĕ „отиде“ кайрĕç „отидоха“
  • Минало предварително време на глагола кай
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. кайсаттăм „бях отишъл“ кайсаттăмăр „бяхме отишли“
2 л. кайсаттăн „бе отишъл“ кайсаттăр „бяхте отишли“
3 л. кайсаттĕ „бе отишъл“ кайсаттĕç „бяха отишли“

Без наставки се образува бъдеще време, което изразява действие в неопределеното бъдеще или неувереност, че глаголното действие ще се извърши.

  • Бъдеще време на глагола кай
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. кайăп „ще отида“ кайăпăр „ще отидем“
2 л. кайăн „ще отидеш“ кайрăр „ще отидете“
3 л. кайĕ „ще отиде“ кайĕç „ще отидат“

Подчинително наклонение[редактиране | редактиране на кода]

Подчинителното наклонение съответства на конструкцията „да + глагол“ в българския език (конюнктив). Изразява пожелание, поръка, молба или съвет. Във второ лице съвпада с повелителното наклонение.

  • Подчинително наклонение на глагола кай
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. кайăм „да отида“ кайăр „да отидем“
2 л. кай „да отидеш“ кайăр „да отидете“
3 л. кайтăр „да отиде“ кайччăр „да отидат“

Отрицателните форми се образуват за 1 и 3 лице се образуват с помощта на частицата мар, която се поставя след глагола.

Условно наклонение[редактиране | редактиране на кода]

Условното наклонение се употребява както и в българския език. Образува се с помощта на наставката -ăтт/-ĕтт в зависимост от вокалната хармония. В 3 лице, наставките съвпадат с формата -ĕчч. Отрицанието се изразява с помощта на глаголната основа от 2 вид. Спрежението обхваща само глаголите от 1 и 2 вид.

  • Условно наклонение на глагола пар
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. парăттăм „бих дал/а/о“ парăттăмăр „бихме дали“
2 л. парăттăн „би дал/а/о“ парăттăр „бихте дали“
3 л. парĕччĕ „би дал/а/о“ парĕччĕç „биха дали“

Преизказно наклонение[редактиране | редактиране на кода]

В чувашкия език съществуват глаголни форми, които както и в българския език, изразяват глаголно действие, на което говорещият не присъства, несигурност, преизказност. Преизказното наклонение се образува с наставка -нă/-нĕ, а отрицателната форма с наставка -ман/-мен в зависимост от вокалната хармония. Формата му съвпада изцяло с миналото причастие и не се изменя по лице и число. Понякога се използва както и в българския език за изразяване на минало неопределено време. Спрежението обхваща глаголи от първи и втори вид.

  • Преизказно наклонение на глагола юрат
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. эпĕ юратнă „обичал/а/о съм“ эпир юратнă „обичали сме“
2 л. эсĕ юратнă „обичал/а/о си“ эсир юратнă „обичали сте“
3 л. вăл юратнă „обичал/а/о“ вĕсем юратнă „обичали“

Желателно наклонение[редактиране | редактиране на кода]

Желателното наклонение се използва за изразяване на желание, надежда, мечта, съгласие, приемане на нещо. Спрежението обхваща само глаголите от първи и втори вид. Употребява се сравнително рядко в разговорната реч. Образува се по следния начин.

  • Желателно наклонение на глагола кай
лице ед. ч. мн. ч.
1 л. кайăпин „де да отида!“ кайăсăрин „де да отидем!“
2 л. кайăсăн „де да отидеш!“ кайăсăр „де да отидете!“
3 л. кайин „де да отиде!“ кайĕçин „де да отидат!“

Причастия[редактиране | редактиране на кода]

Развита е и система от безлични форми – причастия, деепричастия и отглаголни съществителни. Някои причастия и деепричастия имат значение на времена, тъй като в чувашкия език почти липсват съюзи за време. Образуват се от първи и втори вид на глагола.

Сегашното причастие се употребява подобно на сегашното деятелно причастие в българския език и замества подчинителни изречения с „който“. Скланя се като съществителните имена.

  • вулакан „четящ; читател“,
  • ĕнтĕ килекен етем „сега идващият мъж“; „мъжът, който идва сега“,
  • пĕлментен ан ыйт „не питай незнаещия“.

Миналото причастие се употребява като глаголна форма при преизказното наклонение. То не се изменя по род и число. Съответства в зависимост от контекста на миналото деятелно и миналото страдателно причастие в българския език в зависимост от контекста. Образува се с окончания -нă/-нĕ.

  • ҫын курнă „мъжът видял“,
  • курнă ҫын „виденият мъж“ или „мъжът, който беше видян“, НО И „мъжът, видял ...“

Бъдещото причастие се употребява, за да се подчертае, че действието се извършва в бъдещето. Образува се с окончание .

  • вулас „който ще чете, който ще бъде четен“,

Отглаголното съществително се образува с окончание -ма/-ме. Съответства и на конструкцията „глагол + да + глагол“ в българския език.

  • вăл юрлама хавас „той обича пеенето“, „обича да пее“
  • вăл шыв ăсма аннă „той отишъл да вземе вода“.

Задължаващото причастие изразява необходимост, задължение и съответства на конструкции „трябва + глагол“.

  • пĕлмелле „необходимото да се знае“,
  • эпĕ килмелле „трябва да дойда“.

Деепричастия[редактиране | редактиране на кода]

Подчинителното деепричастие се образува с окончания -а/-е в зависимост от вокалната хармония. Означава глаголно действие, което е подчинено на друго. Съответства на българските конструкции „да + глагол“.

  • шыра пуҫланă „започнал да търси“,
  • эпĕ кунĕпе улма ҫийе ҫийе ҫӳрĕп „ще почна да ям ябълки цял ден“.

Съчинителното деепричастие съответства на българското деепричастие. Означава две равностойни действия и затова може да се преведе и със съюза „и“. Образува се с наставки -са/-се в зависимост от вокалната хармония.

  • тултах хуйхăрса ларнă „седейки отвън, плачеше“,
  • вуласа ларат букв. „четейки, стои“, „стои и чете“.

Миналото деепричастие означава действие, което се извършва преди главното глаголно действие. Превежда се чрез израза „(след) като + глагол“. Образува се с окончание -сан/-сен или -сассăн/-сĕссен в зависимост от вокалната хармония.

  • чей ĕçсен „(след) като се изпие чая“,
  • сакăр çула çилтсен „(след) като стана на 8 години“.

Бъдещото деепричастие означава действие, което се извършва след главното глаголно действие. Превежда се чрез израза „преди да + глагол“ или „вместо да + глагол“. Образува се с окончание -иччен.

  • вуличчен „преди да прочете“,
  • намăсланиччен „вместо да се засрами“.