Шарлът Гилбъртсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарлът Гилбъртсън
Родена
11 ноември 1922 г. (95 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Учители Фернан Леже
Направление абстракционизъм
Повлиян Пол Сезан
Уебсайт charlotte-gilbertson.com

Шарлът Гилбъртсън (Шарлът Бърнис Гилбъртсън, на английски: Charlotte Bernice Gilbertson) е американска художничка, занимаваща се с рисуване и печатна графика. Родена е на 22 ноември 1922 в Бостън, Масачусетс и придобива известност с абстрактното си изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бостън, Париж, Ню Йорк[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война се записва да служи в армията и бива назначена като психотерапевтичен социален работник в Ню Йорк и Джорджия. След войната се записва в Бостънския университет, където през 1948 година завършва специалност изобразително изкуство[1] и се мести да живее в Ню Йорк, за да има допир с повече художници. Година по-късно, впечатлена от творбите на Пол Сезан, отпътува за Париж, където учи в ателието на Фернан Леже, който е я нарича малката морячка (на френски: la petite marine) поради дрехите, които носи.[2]

Между 1951 и 1974 г., както и между 1977 и 1979 г. живее в Ню Йорк, като работи през зимата и се концентрира върху рисуването през лятото. От 1962 до 1974 г. е заместник-директор и после директор на галерия „Александър Йолас“ (на английски: The Alexander Iolas Gallery in New York City), където се запознава с Анди Уорхол[3], в чийто филм „Целувка“ (на английски: Kiss) по-късно участва.[4]

Световни пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. посещава Япония, Хонг Конг, Австралия, Бали, Мианмар (тогава наричан Бирма), Индия, Непал, Близкият изток, Турция и Гърция. Също така пътува отново в Европа, като прекарва време във Финландия, Швеция и Норвегия.

Прекъсва пътуването си през 1980 година, за да се грижи за майка си и баща си. След тяхната смърт отново заминава на път през 1990 година като прекарва значимо време във Фиджи, Папуа Нова Гвинея, Австралия, Бали, Индия и Непал. Преди да се завърне у дома прекарва дълго време в Париж и Лондон.[5]

У дома[редактиране | редактиране на кода]

След окончателното ѝ завръщане в САЩ продължава да твори, занимавайки се с различни медии и рисувайки на хартия и плат. Също така експериментира със златно покритие на дървени панели и рисува впечатленията си от Папуа Нова Гвинея.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Описва се като представител на абстрактното изкуство. Творбите ѝ изобразяват гръцката митология, животни, ориенталски пейзажи и пео-примитивистки рисунки на Папуа Нова Гвинея.[7]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

NB: Списъкът е редактиран според личната интернет страница на художничката.

година галерия/място град
1949 Galeria Mai Париж VI
1960 Burr Gallery Ню Йорк
1961 Pratt Institute Gallery Ню Йорк
1962 The Free Library of Philadelphia Филаделфия
1964 PVI Gallery Ню Йорк
1965 Institute of Contemporary Arts Филаделфия
1966 Fishbach Gallery Ню Йорк
1967 Flint College Museum Флинт, Мичигън
1968-9 Brooklyn Museum Ню Йорк
1971 Bodley Gallery Ню Йорк
1972 to 1978 Erik Nord Gallery Нантъкет, Масачусетс
1974 Iolas Gallery Ню Йорк
1977 Bodley Gallery II Ню Йорк
1878 As You Like It Gallery Палм Бийч, Флорида
1978 Irving Gallery Палм Бийч, Флорида
1978 Pace University Gallery Ню Йорк
1978 St. Peter's College Gallery Джърси Сити, Ню Джърси
1979 Lilley Gallery Харуичпорт, Масачусетс
1979 Holly Daly Herman Palm Beach Gallery Палм Бийч, Флорида
1980 Galeria Bryna Палм Бийч, Флорида
1981 Galeria Bryna Палм Бийч, Флорида
1981 Flagler Museum, Artinian Collection Палм Бийч, Флорида
1982 Petite Fleur Gallery Палм Бийч, Флорида
1983 Rollins College Уинтър Парк, Флорида
1984 Foxworth Gallery Ню Йорк
1989 Palm Beach National Bank Палм Бийч, Флорида
1991 Northwood College Gallery Уест Палм Бийч, Флорида
1998 Guild of Harwich Artists Харуичпорт, Масачусетс
2000 Eissey Campus Gallery Норт Палм Бийч, Флоридаa

Литература[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 година издава като книга пътеписа си за екскурзиите с маорите в Папуа Нова Гвинея.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]